Шогун

Глава петдесет и четвърта

— По пладне потегляме.

— Не, Марико-сан — възрази Садзуко и сълзите проличаха в гласа й.

— Да — твърдо каза Кири. — Ще тръгнем, както казвате.

— Но те ще ни спрат! — избухна младото момиче. — Няма никакъв смисъл.

— Не, Садзуко-сан, трябва да тръгнем.

— Марико-сан е права — съгласи се Кири. — Имаме заповеди. — И тя започна да обсъжда някои подробности във връзка със самото пътуване. — Ако искате, утре заран ще сме готови.

— По пладне трябва да тръгнем. Той така каза, Кири-сан — отговори Марико.

— Ще трябва да си приготвим някои неща, нали?

— Да.

— Само най-необходимото! — заяви Садзуко. — Много съжалявам, но всичко ми се вижда крайно безсмислено — ще видите, че ще ни спрат.

— А може и да не ни спрат, детето ми. Марико казва, че ще ни пуснат. И нашият господар е на същото мнение. Затова нека предположим, че така ще стане. А сега идете си починете. Хайде. Трябва да поговоря с Марико-сан.

Момичето излезе разстроено. Кири скръсти ръце.

— Е, Марико-сан?

— Ще изпратя шифровано писмо по пощенски гълъб, в което ще опиша на господаря какво се случи снощи. Ще го пусна, щом пукне зората. Хората на Ишидо несъмнено ще се опитат още утре да унищожат останалите ми гълъби, а други няма откъде да си набавя. Има ли нещо, което искате да му съобщите и вие?

— Да. Ей сега ще го напиша. Как смятате, какво ще стане?

— Торанага-сама е сигурен, че ако се покажа достатъчно силна, ще ни пуснат.

— А аз не съм на това мнение. И, моля да ме извините, но според мен не бяхте много убедителна.

— Не сте права. Е, знам, че утре може да ни спрат, и ако стане така, пак ще последват скандали и заплахи, но всичко това нищо не значи — засмя се Марико. — Ах, какви заплахи ще последват, Кири-сан, и това ще продължи цял ден и цяла нощ, но на другия ден по пладне вее пак ще ни пуснат.

Кири поклати глава.

— Ако ни разрешат да се измъкнем, всички останали заложници в Осака също ще си тръгнат. Това страшно ще отслаби позициите на Ишидо и той ще изгуби престижа си. А той не може да си позволи такова нещо.

— Да — съгласи се Марико и в гласа й прозвуча задоволство. — И въпреки това е хванат натясно.

Кири я наблюдаваше внимателно.

— Нали след осемнадесет дни господарят ще пристигне? Трябва да пристигне?

— Да.

— Тогава, извинете, защо е толкова важно да тръгнем незабавно?

— Той смята, че е важно — достатъчно важно, за да ни заповяда.

— Аха! Значи, е намислил нещо.

— Нали го знаете — той винаги замисля много неща едновременно.

— Но щом като Божественият се е съгласил да присъствува, значи, господарят не може да не се яви — той няма друг изход.