Шогун

— Това значи ли, че Торанага-сама има законни права и над наследника?

— Не, не значи.

— Моля да ме извините, майко, не разбирам много от тези неща, но ми се струва, че ако наследникът даде някаква заповед, тя има предимство пред заповедите на Торанага-сама.

Марико не отговори.

— Отговорете му! — излая Кияма.

— Това ваша мисъл ли е, синко? Или някой ви я подсказа?

Саруджи се намръщи, опитвайки се да си спомни.

— Ние с Кияма-сама и неговата съпруга разговаряхме по този въпрос. Също и с Делегата-посетител. Не си спомням точно. Мисля, че сам се сетих, а Делегатът-посетител каза, че съм прав, нали, господарю?

— Светият отец каза, че наследникът е по-важен от Торанага-сама за империята. По закон. Затова моля да му отговорите на въпроса, Марико-сан.

— Ако наследникът беше зрял мъж и куампаку, законен управител на империята, както баща му беше тайко, тогава бих се подчинила първо на него и после на Торанага-сама. Ала Яемон е още дете — както в действителност, така и по закон, затова не е правоспособен. По закон. Този отговор задоволява ли ви?

— Да… но все пак той е наследникът, нали? Регентите се вслушват в неговата дума! Торанага-сама го почита. Какво… какво значат няколко години, майко? Ако не се изви… извините ме, но много се боя за вас.

Устните на момчето потрепереха. На Марико й се искаше да посегне и да го погали, да го прегърне, да го приласкае. Ала не се помръдна.

— Аз не се боя, синко. Не се боя от нищо на този свят. Страх ме е само от божието възмездие.

Последното изрече, обръщайки се към Кияма.

— Да, знам — каза Кияма. — Да ви благослови светата Богородица. — Той помълча малко. — Марико-сан, ще се извините ли публично на височайшия генерал?

— Да, с удоволствие, ако той пред всички нареди на войските си да се оттеглят от пътя ми и ни разреши на трите с Кирицубо-сан и Садзуко-сан да си тръгнем още утре.

— Ще се подчините ли на заповед, издадена от регентите?

— Моля да ме извините, но отговорът на този въпрос е не.

— А ще уважите ли тяхна молба?

— Моля да ме извините, но и на този въпрос отговорът е не.

— Ще се съгласите ли да изпълните молба от наследника и Очиба-сама?

— Каква молба, извинете?

— Да им погостувате няколко дни, докато решим този въпрос.

— Моля да ме извините, но какво има да се решава?

Търпението на Кияма се изчерпа и той избухна:

— Първо, бъдещето и добруването на империята, второ, бъдещето на църквата и трето — вие! Очевидно близкото ви общуване с варварина ви е заразило и е отровило мозъка ви, както и бях предположил!

Марико нищо не каза, само го погледна в очите. С усилие на волята си Кияма се овладя.

— Моля да извините… невъздържаното ми поведение… и лошите ми обноски — навъсено каза той. — Оправдава ме само силната ми загриженост. — Той се поклони с достойнство. — Моля за прошка.

— Грешката беше моя, господарю. Моля да ме извините, задето наруших хармонията ви и ви причиних неприятности. Но нямам друг избор.