Гай-джин

Шумът на приближаващи стъпки се смеси със смеха им. Почука се.

— Господарке?

— Да, Цуки-сан?

Мейко плъзна шоджи и на колене надникна към тях с невинна усмивка.

— Толкова съжалявам, но шоя Риоши, селският старейшина, моли да види теб и твоята гостенка.

Райко вдигна вежда.

— Моята гостенка?

— Да, господарке.

Мейкин се намръщи.

— Той обикновено поздравява ли посетителите?

— Само най-важните, а ти несъмнено си такава, твоето присъствие е чест за всички нас. Сигурно са му казали за пристигането ти. Мрежата му от съгледвачи се разпростира надалеч, Мейкин-чан, на него напълно можем да се доверим. А освен това той оглавява Гиокояма в Йокохама. Да го приемем ли?

— Да, но само за момент. Ще се престоря, че ме боли глава, та да си побъбрим, докато дойде време да вечеряме.

— Момиче — нареди Райко, — доведи тук шоя, но първо кажи на прислужничките да донесат пресен чай и горещо саке и да раздигат тези чаши и да скрият коняка. Мейкин-чан, ако разбере, че си имам такъв извор, ще се превърне във всекидневна напаст!

Момичетата бързо изпълниха разпорежданията й, раздигаха и почистиха масата, а те пречистиха дъха си с билки, преди шоя да бъде поканен.

— Моля да ме извините, госпожи — рече той с тревога, коленичи и се поклони. Жените му отвърнаха на поклона. — Моля да извините лошите ми обноски, дето идвам без уговорена среща, но исках да се поклоня пред такава височайша особа и да я приветствам в моето село.

И двете се изненадаха, че изглежда толкова строг, тъй като случаят не го изискваше чак дотам. Мейкин не го бе срещала по-рано, но чиновникът в нейната Гиокояма й бе споменал за него, че е почтен човек, така че му отговори учтиво и възторжено, доколкото подхождаше на бележита особа от най-големия град в света. Поздрави го за състоянието на Йошивара и за малкото, което бе видяла от селото му.

— Ти си човек с добро име, шоя.

— Благодаря, благодаря.

— Чай или саке? — попита Райко.

Той се подвоуми, заговори, но замълча. Настроението в стаята се промени. Райко се обади в настъпилата тишина:

— Моля да ме извиниш, шоя, но какво има?

— Толкова съжалявам… — Той се обърна към Мейкин. — Толкова съжалявам, госпожо, ти си една от най-ценените клиенти за нас. Аз… аз… — разтреперан бръкна в ръкава си и й подаде къс хартия. Мейкин му хвърли бегъл поглед.

— Какво е това? Какво пише? Не мога да чета толкова ситно.

— Съобщението… дойде с пощенски гълъб. — Шоя се опита да продължи, не успя, сковано посочи листа.

Изненадана, Райко го пое и го доближи до лампата. Втренчи се в ситния почерк. Пребледня, олюля се, едва не припадна и се свлече на колене.