Сираци на Вселената
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Кръстев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сираци на Вселената». Краткое содержание книги:
— Добра хапка, Капитане — поздрави официално Хю.
— О, здравей, Хю — отвърна Нарби и се обърна към Джо-Джим. — Значи, ще очаквам доклад.
— Ще го имаш — съгласи се Джо. — Едва ли има повече от неколцина отцепили се скитници. Ще ги заловим или ще ги уморим от глад.
— Преча ли ви? — попита Хю.
— Не. Аз си тръгвам. Как върви великото дело, драги ми приятелю? — той се усмихваше предизвикателно.
— Задоволително, но бавно. Искаш ли доклад?
— Няма защо да бързаме. О, между другото, обявих Командната зала и Главното задвижване, фактически цялото равнище на безтегловност, за табу за всички, както за мутати, така и за Екипажа.
— И какво? Струва ми се, че схващам целта ти. Няма никаква нужда никой освен офицери да ходят там.
— Не си ме разбрал. Става дума за общо табу, което се отнася и за офицерите. Не за нас, разбира се.
— Но… но… Така няма да се получи. Единственият ефективен начин да се убедят офицерите в истината, е да се качат горе и да им се покажат звездите.
Хю беше твърде разстроен и смаян, за да му отговори веднага.
— Но, — каза най-после той, — но тъкмо в това е въпросът. Нали затова те направихме Капитан.
— И като Капитан, аз ще бъда окончателният съдник на политиката. Въпросът е приключен. Няма да водиш никого в Командната зала, нито където и да било другаде на равнището на безтегловност, докато аз не преценя, че това е препоръчително. Ще трябва да почакаш.
— Това е добра идея, Хю — изказа мнението си Джим. — Не би трябвало да създаваме напрежение, докато водим война.
— Нека да изясним нещата — упорстваше Хю. — Искаш да кажеш, не това е временна политика, така ли?
— Би могло да се каже така.
— В такъв случай, добре — съгласи се Хю. — Но, почакай, ние с Ерц трябва веднага да обучим помощници.
— Много добре. Дайте ми кандидатурите и аз ще ги прегледам. Кого имате предвид?
Хю се замисли. Всъщност, самият той нямаше нужда от помощ; макар че в Командната зала имаше места за половин дузина души, един човек седнал в креслото на главния астрогатор, би могъл да пилотира Кораба. Същото се отнасяше и до Ерц в станцията на Основното задвижване, освен в едно отношение.
— Какво ще кажеш за Ерц? Той има нужда от носачи, които да пренасят маса до станцията за Основно задвижване.
— Дадено. Аз ще подпиша искането. Погрижете се той да използва за носачи бивши мутати, но никой не бива да ходи в Командната зала, с изключение на онези, които вече са били там.
Нарби се обърна и си тръгна с изражение на човек, който е приключил разговора.
Хю погледа известно време след него, после каза:
— Това не ми харесва, Джо-Джим.
— Защо не? — попита Джим. — Разумно е.
— Може да е разумно. Но, ех, проклятие! Някакси ми се струва, че истината би трябвало да е достъпна за всички и по всяко време! — той вдигна ръце в израз на озадачено раздразнение.
Джо-Джим го погледна странно.
— Що за любопитно хрумване? — рече Джо.
— Да, знам. Това не съответства на здравия разум, но ми изглежда така, както би трябвало да бъде. О, както и да е, забрави това! Не за това дойдох при теб.
— Какво си си наумил, приятелю?
— Как ще… Виж, свършваме Дългия път; схващаш ли? Доближили сме Кораба до някоя планета, ето така… — Той доближи юмруците си един до друг.
— Да. Продължавай.
— Добре, когато направим това, как ще излезем от Кораба?
Близнаците имаха объркан вид, започнаха да спорят помежду си. Най-после Джо прекъсна брат си. — Чакай малко, Джим. Нека да разсъждаваме логично. Предвидено е да можем да излезем навън… това предполага наличието на врата, нали така?
— Да. Безспорно.
— Тук горе няма никаква врата. Тя трябва да е някъде долу на равнищата с висока степен на гравитация.
— Не, не е — възрази Хю. — Познавам онази страна изцяло. Няма никъде никаква врата. Трябва да е някъде горе в страната на мутатите.