Апокалипсис

— Я виж ти…

— Да. Изглежда, че твоят брат е обсъждал с няколко влиятелни индивиди в престъпните среди възможността за застрахователна измама, засягаща някои от корабите на вашия Дом. Има данни, че е злоупотребявал с финансови средства на Дома и се е налагало да ги възстанови, преди липсите да бъдат забелязани. Не били чак толкова големи, че да не ги попълни с унищожаването на космически кораб за няколко милиарда.

Надаш кимна.

— Аз какво ти казвах?

— Не е за вярване — поклати глава Дорик.

Тя се подсмихна. Малката театрална сценка, която Дорик беше принуден да изиграе, за да покаже, че уж не знае за уговорката й с Деран Ву, защото тя си беше наказуемо деяние, а той би затънал до ушите, ако се окажеше замесен, беше жалка и мъничко смешна, но необходима.

— Още с кого ще се срещна освен с майка си?

— Лорд Теран Асан помоли за среща.

— За какво иска да говорим?

— Каза, че се нуждае от твоите съвети за някои от членовете на изпълнителния комитет. Бил затруднен в постигането на разбирателство с тях.

— Защото е мръсник.

— Да, аз стигнах до същата догадка. Въпреки това, с оглед на поста му в комитета, си струва да поддържаш отношения с него.

Дорик размърда вежди при тези думи, за да внуши на Надаш, че Теран Асан всъщност е полезен инструмент, затова нищо не пречи да му угоди малко.

Тя изпъшка.

— Направи срещата толкова кратка, колкото изобщо е допустимо.

— Както желаеш. Освен това се обадиха от канцеларията на лейди Кива Лагос с въпроса дали би могла да отделиш време за нея.

— Божичко, защо?

Дорик погледна бележките си.

— Изглежда, тя има някои въпроси от финансово естество.

— Амит се занимаваше с финансите на Дома, а не аз.

— В канцеларията на лейди Кива бяха предвидили това възражение и добавиха, че може би са ти известни някои факти, които ще й бъдат от полза.

„Какво ли е намислила тази жена?“ — питаше се Надаш. Двете така и не се сближиха в университета, макар че живееха в едно общежитие, а Кива се чукаше с Грени. Инстинктивно долавяха, че за да бъдат отношенията им поносими, най-добре е да не си се пречкат взаимно. А сега Кива се набърка грубо в живота на Надаш и това никак не й допадаше.

— Още не си включил тази среща в списъка.

— Не съм, чаках твоето одобрение.

— Щом е така, не си прави труда. Каквото и да прави тя с нашите финанси, не искам да участвам, нито изобщо да припаря до нея. Разбираш какво ти казвам, нали?

— Ще се постарая ровенето на лейди Кива във вашите финансови дела да не те засегне по никакъв начин — безизразно обеща Дорик, значи разбираше, че заповедта се отнася за нещо повече от една отказана среща. Той си погледна часовника. — Изчерпахме отпуснатото ни време днес. Ще се видим вдругиден, лейди Надаш. Дотогава стой настрана от четки за зъби и лъжици. И поработи върху тъжното си изражение.