Дванайсетата карта [bg]

„Натъпчете се добре с негърска храна“ — мислено се обърна към азиатските туристи, докато автобусът се отдалечаваше.

След няколко пресечки видя Ралф, облегнат на една постройка със заковани с талашит прозорци.

— Привет — поздрави Джакс.

— Как е?

Джакс го подмина, без да спира.

— Къде отиваме? — попита Ралф, докато подтичваше, за да го настигне.

— Да се поразходим. Времето е хубаво.

— Студено е.

— Като повървиш, ще се стоплиш.

Походиха известно време. Джакс не обръщаше внимание на хленченето на Ралф. Спря пред „Папая кинг“ и купи четири хотдога и два плодови сока, без да се интересува дали дребосъкът е гладен. Дали е вегетарианец, или драйфа от мангов сок. Излезе и отново тръгна по улицата, подаде на хилавия си спътник покупките.

— Недей да плюскаш тук. Ела.

Джакс огледа улицата. Никой не ги следеше. Закрача бързо. Ралф го последва.

— Караш ме да търча след теб, защото ми нямаш доверие, нали? Мислиш си, че ще те изпортя?

— Да.

— Защо толкова внезапно се усъмни в мен?

— Защото от последната ни среща имаше достатъчно време да ме изпортиш. Какво толкова чудно има?

— Времето е хубаво за разходка — измърмори Ралф и отхапа от единия хотдог.

Продължиха още малко и Джакс свърна в пуста уличка. Там спря. Ралф веднага се облегна на една метална решетка. Джакс отхапа от хотдога си и отпи глътка сок. Ралф продължи да се храни.

Така приличаха на работници в обедна почивка. Нищо подозрително.

— Суперски хотдози — отбеляза Ралф.

Джакс се нахрани, избърса ръцете си в якето и опипа фланелката и дънките на Ралф. Беше чист.

— Казвай сега. Какво откри?

— За Сетъл ли? Учи в „Лангстън Хюс“. Гимназията. Знаеш ли я?

— Да. Сега там ли е?

— Не знам. Искаше да разуча къде, не кога. Само че чух още нещо от моите момчета. Казаха, че някой я закарал. Лепнал се е за нея и не се отделя.

— Какъв? Ченге ли?

Защо изобщо питаше? Кой друг би могъл да бъде?

— Така изглежда.

Джакс допи сока си и попита:

— А за другата работа?

Ралф се намръщи.

— Онова, което трябваше да ми намериш.

— Аха.

Фараончето се огледа. Извади хартиен плик от джоба си и го пъхна в ръката на Джакс. Той опипа оръжието; беше малък пистолет. Хубаво. Точно както искаше. На дъното на торбата подрънкваха патрони.