Написано с кръв [bg]

Рекс влезе с бутилка безалкохолно и три пластмасови чашки, пъхнати една в друга и захлупени върху гърлото на бутилката. Затвори вратата зад себе си с крак.

— Да заглушим шума малко — усмихна се той.

А шумът наистина беше страхотен — хрупане и трошене, придружено от сподавено ръмжене. Истинско кучешко пиршество. Със свободната си ръка Рекс отвори падащата вратичка на грозно лекьосано бюро. В шкафа имаше чипс, шоколадчета, бисквитки със сирене, курабии, дори буркан с туршия от лукчета. Домакинът наля безалкохолното и раздаде чашите.

— А оттук — посочи той съкровищата си в шкафа с трепереща ръка, покрита със старчески петна — какво да ви предложа?

— Нищо, благодаря — отклони поканата му главният инспектор.

— Подбрал съм все вкусни неща — махна отново с ръка към шкафа Рекс. — Сладко или пикантно. А може и сладолед, ако предпочитате. Хладилникът е пълен. Ягодов, ванилов. За съжаление, карамелизираните ядки свършиха.

— Не, благодаря, честно.

— Но пък имам други чудесни ядки.

След като и това предложение бе отхвърлено, Рекс се насочи към стар износен фотьойл, като пътем оправи гънките на пелеринката и кипна малката шапчица.

— На Монткам са. Носи ги в началото на всяка нова маневра. В качеството си на талисман на полка, нали.

Двамата полицаи се спогледаха.

— А това е обсадата на Константинопол. — Рекс махна към масата. — Невероятен сблъсък, макар и разразил се между изключително неравностойни в числено отношение противници. Краят на Византийската империя. Само четири хиляди загинали, но петдесет хиляди били продадени в робство. Ах… — въздъхна той и дари със спокойната си симпатична усмивка двамата полицаи — знаели са как да воюват в онези славни времена. Питам ви, какво му е забавното на това да натиснеш някакво копче? Е — Рекс внимателно и много бавно седна във фотьойла, — вече ви се иска да ми кажете защо сте тук, предполагам.

Барнаби му съобщи защо бяха там. Седнал в стая, пълна с фигурки на войници, някои участващи в битка с експлозии, предизвикани от топчета памук, главният инспектор кратко и ясно описа реалната, съвсем истинска смърт на Джералд Хадли.

Реакцията на Рекс Сейнтджон беше неочаквано емоционална. Долната му челюст увисна и той дълго гледа с празен поглед в стената. После запуши ушите си с длани, сякаш можеше по този начин да заличи чутото. Заклати силно шава напред-назад и завика:

— Не е вярно, не е вярно… — Тресеше се като лист, подмятан от вятъра.

Барнаби прекоси стаята и докосна стария човек по рамото.

— Добре ли сте, господине?

— Аз го направих. О, боже… аз бях…

— Един момент, господин Сейнтджон. — Барнаби дръпна ръката си. Трой бързо се изправи. — Признавате, че сте убили Джералд Хадли ли? Ако е така, длъжен съм да ви предупредя, че всичко, което…