![Красива мистерия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/0/krasiva-misteriya-bg-download.jpg)
Красива мистерия [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #8
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-460-1
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Красива мистерия [bg]». Краткое содержание книги:
Гамаш спря да пише и се замисли. За тази стенна плоча и за Крилото, скрито зад нея. Трябваше да поиска архитектурния план на сградата на абатството.
После отново насочи вниманието си към съобщението.
"По време на последната служба от деня в църквата цареше почти пълен мрак, светеха само стенните лампи зад олтара. Там, където някога е имало свещи или факли, предполагам.
Двамата с Жан Ги седяхме на пейките в тъмнината. Можеш да си представиш колко се забавляваше Жан Ги. Едва успявах да чуя псалмите заради неговото сумтене и пръхтене.
Ясно е, че има нещо много нередно тук, сред монасите. Усеща се враждебност. Но когато запеят, все едно нищо не се е случвало. Сякаш отиват другаде. Някъде по-дълбоко. Където няма кавги и разногласия. На място, където цари блаженство и спокойствие. Даже не радост, струва ми се. А свобода. Изглеждат освободени от всички грижи на света. Онзи млад монах, брат Люк, го описа като липса на всякакви мисли. Чудя се дали това е свободата?
Както и да е, беше много красиво. Да чуеш тези забележителни псалми, изпълнени на живо, Рен-Мари. Удивително. А после, почти към края, бавно намалиха осветлението, докато всичко потъна в пълен мрак. Но в този мрак като светлина, която може само да се усети, звучаха гласовете им.
Беше вълшебно. Искаше ми се да си до мен."
"И тогава, Ани, всичко най-сетне приключи. Когато лампите светнаха, монасите ги нямаше. Обаче онзи хитрец, брат Симон, дойде и ни каза, че е време за лягане. Че ние можем да правим каквото си искаме, но те всички се прибират в килиите си.
Баща ти не изглеждаше недоволен. Даже си мисля, че иска те да прекарат дългите нощни часове в размисли за убийството. Да се тревожат.
Намерих още шоколадови боровинки и ги взех в килията си. Ще ти запазя малко."
"Липсваш ми — написа Арман. — Спи спокойно, топ сoеиr[35]."
"Липсваш ми — написа Жан Ги. — Merde! Бонбоните изчезнаха. Всичките! Как се случи това?"
После се претърколи на една страна, стиснал здраво телефона в ръка. Но не и преди да напише, в тъмнината, последното съобщение за деня.
Je t'aime.
Старателно опакова бонбоните и ги пъхна в чекмеджето на нощното шкафче. За Ани. Затвори очи и заспа дълбоко.
Je t'aime — написа Гамаш и остави телефона на масичката до леглото.
Главен инспектор Гамаш се събуди. Още бе тъмно и дори ранобудните птици не пееха. Леглото му беше топло около тялото, но ако помръднеше краката си дори милиметър встрани, попадаха в ледена територия.
Чувстваше носа си замръзнал. Но останалата част от тялото му бе приятно затоплена.
Погледна часовника.
Четири и десет.
Дали нещо го бе събудило? Някакъв звук?
Гамаш лежеше и се ослушваше. Представяше си монасите в миниатюрните им килии около неговата. Като пчели във восъчна пита.
Всички ли спяха? Или поне един будуваше? Легнал в леглото си на няколко крачки от него. Неспособен да мигне. Защото в главата му е твърде шумно. А звуците и картините от убийството — твърде тревожни.
За един от монасите бе почти сигурно, че никога повече няма да се радва на спокоен сън.
Освен ако…
Гамаш се надигна в леглото. Само в два случая един убиец можеше да спи спокойно. Ако нямаше съвест. Или ако имаше съвест, която му е съучастник. Която шепне на убиеца и му втълпява идеи.
Как би могъл един човек, един монах да убеди себе си, че убийството не е престъпление, че не е дори грях? Как би могъл той да спи, а главният инспектор да е буден? Отговорът бе само един. Ако смъртта беше оправдана.
Смърт според Стария завет.
Убиване с камък.
Око за око.
Може би убиецът е вярвал, че постъпва правилно. Ако не в очите на човека, то в очите на Бог. Може би това напрежение бе усетил Гамаш в абатството. Не защото се е случило убийство, а защото полицията може да открие кой го е извършил.
По време на вечерята онзи монах бе обвинил абата, че е взел неправилно решение.
Не че се е провалил в предотвратяването на убийство, а че е извикал в манастира служители на Sûretè. Дали имаше едновременно обет и заговор за мълчание?
Главният инспектор се разсъни напълно. И застана нащрек.
Спусна краката си от леглото и откри чехлите си, после наметна халата, взе фенерчето и очилата си за четене и излезе от килията. По средата на дългия коридор спря за момент. Огледа се в двете посоки. Без да включва фенерчето.
35
Сърце мое (фр. ез.). — б. пр.