Красива мистерия [bg]

Гласът му звучеше тихо, но внушително, авторитетно. Не можеше да има никакво съмнение, че казва истината.

— Има само един начин да го спрем. Само един. — Гамаш остави тези думи да улегнат. — Трябва да се предадете.

Гамаш чакаше. И те чакаха.

Чу се прокашляне и абатът се изправи на крака. Всички погледи се обърнаха към него. С разширени от изумление очи. Брат Симон също се накани да стане, но абатът, едва забележимо, му даде знак да остане на мястото си.

Отец Филип се обърна към своята общност. Ако преди напрежението бе голямо, сега то цвърчеше, наелектризирало цялото помещение.

— Не — рече абатът. — Не съм станал, за да правя признание. Присъединявам се към молбата на главния инспектор и моля, умолявам онзи, който е извършил това, да си признае.

Никой не помръдна, никой не обели и дума. Абатът се обърна към главния инспектор.

— Ще ви съдействаме, господин главен инспектор. Прекратих обета за мълчание. Дори да усетите склонност към мълчание, вече няма да е по задължение.

Той погледна към монасите.

— Ако някой от вас разполага с информация, не бива да я пази в тайна. В прикриването на извършителя няма морална или духовна стойност. Трябва да кажете на главен инспектор Гамаш всичко, което знаете, и да се доверите на него и на инспектор Бовоар — те ще отсеят важното от останалото. Това им е работата. Ние се молим, работим и се уповаваме на Бог. Възпяваме Божията слава. А тези хора — той кимна към Гамаш и Бовоар — залавят убийци. — Гласът му звучеше спокойно, прозаично. Този човек, който говореше рядко, сега се принуждаваше да употребява думи като "убийци". — Нашият орден е бил подлаган на изпитания векове наред. И това е поредното. Наистина ли вярваме в Бог? Вярваме ли във всички неща, които пеем и проповядваме? Или търсим изгодата от тази вяра? Или в блажена самота вярата ни е отслабнала? Когато сме изправени пред предизвикателство, ние просто правим онова, което е по-лесно. Вършим ли грях, премълчавайки? Ако вярата ни е истинска, трябва да имаме смелостта да говорим. Не бива да прикриваме убиеца.

Един от монасите стана и се поклони на абата.

— Казвате, mon рérе, че нашият орден е бил подлаган на изпитания през вековете, и това е самата истина. Били сме преследвани и гонени от манастирите ни. Хвърляни в тъмници и изгаряни. Застрашени от пълно изчезване. Принудени да се крием. И всичко това от властите, от хора като тях — той махна към Гамаш и Бовоар, — които също са твърдели, че действат в интерес на така наречената истина. Този човек дори призна, че ще оскверни абатството ни, за да се докопа до въпросната истина. И вие ни молите да им помагаме? Вие ги поканихте да влязат. Дадохте им легло. Доведохте ги на масата ни да споделят храната ни. Смелостта никога не е била наша слабост, Рérе Abbé. За разлика от здравия разум.