Лондонски мостове [bg]

— А защо една от вашите така наречени студентки се самоуби, скачайки през прозореца от третия етаж?

Очите на Ахмед ел Масри се присвиха болезнено.

— Тя се плашеше от всичко наоколо през цялото време след пристигането ни в Ню Йорк. Работата е там, че беше осиротяла. Родителите й са били убити по време на несправедливата война в Афганистан.

Бавно кимнах, преструвайки се, че го разбирам напълно и че това, което ми разказваше, постепенно ме изпълва със симпатии към него.

— Досега не си бил подвеждан под отговорност за престъпления, извършени в нашата страна. Ние следим групата ви от седмици единствено за да си изясним с какви хора поддържате връзки. Но как все пак полковник Джефри Шейфър се е сдобил с достъп до ядрено оръжие? — отново попитах аз. — Това е въпросът, чийто отговор на всяка цена трябва да узная. Важно е не само за нас, но и за всичките ваши хора тук. За вашите хора! Следите ли мисълта ми?

— Надявам се… Да не би да се опитвате да ми внушите, че ще бъдем депортирани, ако откажем да ви сътрудничим? Ще ни върнете ли по домовете ни? Дори и след като не сме извършили никакви реални престъпления във вашата държава? — попита Ахмед ел Масри. Той явно се опитваше да ме склони да сключим сделка.

Застанах зад него, преди да заговоря отново:

— Някои от вас ще подлежат на съдебно преследване заради доста сериозни престъпления, извършени в миналото. Казано по-конкретно: за убийства. А другите ще бъдат разпитани още веднъж, но по-подробно, след което ще бъдат депортирани в страната, от която са емигрирали в Щатите.