Сделка с дявола
- Автор: Браун Сандра
- Серия: led astray #2
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Арлекин България»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Сделка с дявола». Краткое содержание книги:
— Мисията ти е равносилна на самоубийство.
— Известно ми е.
Разярен, Линк й обърна гръб. По дяволите! Тя се взираше в него с нежния поглед от предишната вечер в кръчмата. Именно този поглед го накара да забрави за предпазливостта и да я последва.
Добре си спомняше колко му хареса. Пък и беше мъжко момиче. Но той се нуждаеше не от куража, а от топлото й, зовящо тяло. Искаше да бъде обгърнат от стройните й крака и от дългата, мека като коприна коса. Знаеше обаче, че ще плати скъпо за прибързаното си решение.
— Да вървим! — рече Линк.
— Уверявам те, че всяко място би било по-добро от онова, където прекарах последните дни.
Линк се ухили, но се почувства наскърбен от собствените си думи. Припомни си как спа на земята, покрит с лианите, притиснал в прегръдките си Кери. Споменът бе болезнен, но приятен.
— Корветът твой ли е? — попита, за да си отвлече вниманието от натрапчивите мисли.
— Да. Искаш ли да го видиш?
Запътиха се към гаража, чиято врата бе отворена. Вътре бяха паркирани най-различни коли. Сред тях се намираше корветът, който Линк бе забелязал.
— В отлично състояние е — тихо подсвирна той. — Откога я имаш?
— От няколко години. Когато я купих, беше съвсем съсипана, но наех майстор да я стегне. Утре ще се повозим. Един от пороците ми е, че карам много бързо.
— Ще запалиш ли? — Линк извади от джоба на ризата цигарите, които му беше дал Гари.
— Благодаря, но вече не пуша. Когато се оженихме с Джени, й обещах, че ще оставя цигарите.
— Сигурно си имал доста пороци. — Линк присви очи и погледна през цигарения дим към новия си приятел.
— Да — засмя се Кейдж. — Безброй. Отказах се от повечето. — И намигна дяволито. — Все пак имам една слабост, от която никога няма да се откажа.
Двама мъже се разсмяха.
— Бог ми е свидетел, че е хубаво — отбеляза Линк след кратка пауза. — Повече от месец не съм срещал мъж, който говори на родния ми език.
Линк се чувстваше приятно в компанията на Кейдж.
Докато си допуши цигарата, и двамата мълчаха, но между тях нямаше напрежение. Не се налагаше да си разменят любезности, понеже си допадаха. Отношенията им се основаваха на взаимно уважение, на непристорена симпатия, а и на незачитане на общоприетите обществени норми. Ето защо Линк не се засегна, когато Кейдж подхвана:
— Тези петдесет хиляди долара, приятелю…
— Не ми трябват проклетите пари.
— И аз така си мислех.
Кейдж не сметна за нужно да обсъжда въпроса. Не очакваше обяснение, защото схвана, че Линк не е склонен да разискват темата. Кейдж уважи решението му, а Линк се зарадва, тъй като приятелят му не прояви любопитство.
— Двамата с Джени сте много щастливи — подхвърли гостът.
За Линк подобно изживяване бе непознато. Никога досега не бе говорил с женен мъж за съпругата му. Почувства се неловко. Кейдж обаче се отзова, без да му мигне окото.
— Да, имаш право.
— Трябва да ви е провървяло — продължи мисълта си Линк. — Рядко се случва разбирателството в семейството да продължи с години. Или поне аз не познавам такива хора.
— При нас също не се получи изведнъж. Джени се лиши от много неща, като се омъжи за мен.
— За теб разбрах, че си се отказал от цигарите, а и от младежките лудории. А тя?
— Ами престана да се вслушва в здравия разум. — Двамата се изхилиха, а после Кейдж тъжно поклати глава. — Единственият начин да я задържа бе да се оженя за нея, знаеш как става. Мъжът е в състояние да направи всичко за една жена.
«Ясно ли ти е, момче?» — негласно си зададе въпроса Линк.
— Що се отнася до Джени — продължи Кейдж, — май че е най-добре да отида да видя как е. А ти си пуши спокойно. Лека нощ.
— Утре ще си купя дрехи. Признателен съм ти, че ми даде нещо да облека. Благодаря ти за всичко.
Стиснаха си ръцете и. Кейдж тръгна към къщата. Линк замислено загаси цигарата. Семейство Хендрин страшно му допаднаха. Завиждаше им за близостта, която съществуваше между тях. Никога не бе изпитвал подобна взаимност с което и да било човешко същество. Нито с родителите, нито с приятелите си.
Кейдж и Джени се държаха невероятно мило един към друг. Обичта към малкия им син ги свързваше силно. По всичко личеше, че чаршафите на спалнята им непрекъснато са топли, сгрети от споделената взаимност.
Линк бе забелязал безброй пъти да си разменят влюбени погледи. Почувства ревност, защото никой не го бе гледал с такава нежност. Някъде дълбоко в душата си усещаше болезнената липса на нещо, което все още не успяваше да определи.
Какви бяха тези разсъждения? Нима фактът, че сутринта бе близо до смъртта, го превърна във философ? Бе постигнал успех в живота. Радваше се на отлична кариера, изпълнена с пътешествия и приключения. Печелеше добре и получаваше признание. Жените не го оставяха на мира, привлечени от парите, репутацията и известността му на превъзходен любовник. Правеше им скъпи подаръци, запознаваше ги с влиятелни хора и им доставяше удоволствие. Той самият ги търсеше само за едно. След като утоляха страстта му, бързо ги забравяше. За него тези жени бяха просто тела — незначително, преходно явление от забързаното всекидневие. Съвсем различни от Джени Хендрин и от…