Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Аха — отрони Хелър.
Аз направо не можех да повярвам. Значи „аха“! Но за да се прослуша записът, беше необходим цял час! Казах му:
— О, стига си се будалкал! Ако наистина си чул думите, ще ми кажеш следващите изречения: „Казвам се Джордж…“
Хелър ми се усмихна.
— „Аз имам куче. То се казва Ровър. Харесваш ли кучета?“
Но не му беше интересно да играе на думи с мен. Взе втората касета и изслуша и нейния рев. Да му го „бибип“! Успяваше да научи всичко при тази скорост!
Останала без дъх, графиня Крек прошепна:
— Мигновено слухово възприятие и задържане в паметта. При свръхплътност на информацията.
Изгледах я.
— Че толкова рядко ли се среща?
— Не — отвърна тя. Изглеждаше зашеметена. — Всъщност… да, при такава скорост е твърде рядко. — Казах си, че тя май говори не на мене. — Слухът му е трениран да възприема и най-малките времеви интервали. — Гласът й наистина звучеше странно. — Никога не съм виждала някой да го прави толкова бързо. — Сякаш в този миг ме забеляза. Със страхопочитание в ярко блесналите си очи изрече: — Нали е прекрасен?
Отначало помислих, че смята таланта му за прекрасен. Но не, беше вперила очи в гръдния кош и ръцете му. Вярно, Хелър се отличаваше твърде с телосложението си, но видях и още нещо в погледа й. Въобще не схващах какво става. Би могло да се окаже прекалено опасно.
Хрумна ми хитра идея.
— Ами добре — казах, — щом може да учи толкова бързо, ще вземем плейъра и касетите в моята стая и той ще си учи там.
— Не! — кресна тя. После с напълно спокоен глас обясни: — Има нареждане да не се изнасят уреди оттук.
Слабичка измислица. Вземах си неща оттук и ги връщах когато си поисках.
Той прослуша четири касети. Станах и го тупнах по рамото:
— Това е всичко за днес. Трябва да ходим и на други места.
И почти насила го извлякох оттам. Не ми харесват неща, които не разбирам.
Глава пета
Използвахме транспортните тунели, за да се качим в най-високата кула на Спитеос. Беше след залез слънце, освен това върхът на кулата е покрит частично, така че не можеха да ни забележат от прелитащи над нас машини. Пронизаното от звезди пустинно небе се простираше като обсипан със скъпоценни камъни купол от хоризонт до хоризонт. Светлинките на „Лагер Твърдост“ примигваха под нас. Ох, хубаво е да подишаш чист въздух след цял ден сред задушаващите стени на Спитеос!
— Хелър — започнах, след като се настанихме в една амбразура, — налага се да поговоря с теб.
Виждах как пустинният ветрец роши косата му, но в слабата звездна светлина не различавах изражението на очите му. Стори ми се, че слуша внимателно.
— „Мисия Земя“ — продължих — има жизненоважно значение. Не мога да допусна нищо, което би застрашило изпълнението на получените от мен заповеди.
Не е нужно да казвам — не му споменах, че заповедите включваха и неговия провал. Но колкото и да е чудато такова чувство, в този момент се отнасях някак братски към него и каквото трябваше да му кажа, беше задължение на един младши офицер към друг, дори и да е неприятно.
— Ти си новак в тези игри на специални агенти и шпионаж. Аз съм твоят ръководител. Знаеш какво означава това. Аз съм човекът, който насочва твоите действия.
Продължаваше да ме слуша съсредоточено. Реших да взривя бомбата.
— Жената, която срещна този следобед, е опасна. Опасна с главна буква! — Хелър не каза нищо. — Офицерите са братство и често се налага да си казват тези неща. Знам, че сигурно няма да ти хареса, но трябва да го направя. Вярно е, че някога е била графиня. Но това е единственото истинско нещо, свързано с нея. Помниш ли името Лисус Моам? Което споменаваха постоянно в новините преди около три години?
Той мълчеше и аз продължих.
— Графинята беше арестувана, имаше процес и я осъдиха на смърт. Четиридесет и три деца също бяха осъдени и екзекутирани. Всичко това стана на планетата Манко. Тя е гений на обучението. И е използвала поста си в Образователното управление, за да набира и обучава младоци като обирджии на банки. Научила ги как да отварят всеки сейф, да се измъкват от всяка алармена система. Нагушила се с милиони.
Обаче другото е малко съмнително. Имаше слухове, че пълномощникът на Лорда на образованието за планетата Манко е ръководил всичко. Поне тя така твърдеше по време на процеса. Но си остава фактът, че децата били научени да убиват и при всеки обир изтребвали цялата охрана, понякога по ужасен начин.
Вътрешната полиция я прехвърли тайно на апарата, често така се уреждат нещата. И тя е тук, в Спитеос, вече почти три години.