Лъвът
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лъвът». Краткое содержание книги:
Лейди Ариана Крагмер вече се е примирила с участта си — да даде земите и ръката си на могъщия воин. Такава е съдбата на победените. Но гордата хубавица се заклева никога да не му дари сърцето си.
Ариана е саксонска графиня, а Лайън — нормански рицар, те са обречени да бъдат врагове. Но в разкъсваната от предателства и кървави борби за власт земя те имат един-единствен шанс — да превърнат омразата в любов.
— Кажи, че ме желаеш.
Очите й бяха замъглени. Ариана едва се сдържеше да не се протегне и да се притисне към него.
— Н-не, не ви желая. — Лъжата я прободе като нож.
Той отново сведе глава и този път пое с устни другото й зърно. Прокара език по него и го притисна между зъбите си, а в същото време пръстите му грубо масажираха тръпнещия възел между бедрата й.
— Кажи ми, че ме желаеш — повтори настойчиво той. Гласът му беше дрезгав и приглушен, а пръстите му не преставаха да притискат хълмчето между краката й.
Ариана бе понесена на вълната на мъчително удоволствие — и отчайваща нужда. Тя разтвори жадно пръсти и ги впи в мускулестата плът на бицепсите му. В очите й се четеше диво желание, дишането й беше учестено.
— Милорд…
— Лайън. Наричай ме Лайън. Разтвори сладките си устни и изречи моето име.
Ариана го гледаше с широко отворени очи, поглъщаше лицето му, устните му, и изпитваше животинска нужда да се слее с него. Полу-усмихнат и полу-навъсен, Лайън вече беше на ръба на търпението си.
— Името ми, Ариана. Кажи го.
— Лайън — прошепна тя, а после повтори по-високо: — Лайън! — Щеше да каже каквото той поискаше от нея, само да не спираше да я докосва.
— Господи! — процеди той през зъби и се изправи в горещата вана, вдигайки я на ръце. Явно не го беше грижа, че водата се плискаше шумно из стаята и течеше на вадички от телата им, докато я носеше към леглото.
Той я положи внимателно на хладните чаршафи, едва потискайки мъчителното желание, надигнало се в него. После коленичи до нея, сведе ниско глава и жадно запоглъща водните струйки, които се стичаха по гърдите и корема й. Той вдигна за миг глава, за да надникне в омагьосващите бездни на зелените й очи, а после пак се наведе и продължи да вкусва свежата й плът, спускайки се към най-сладката награда, която някога бе получавал. Ариана започна да се гърчи като обезумяла, мятайки се върху мекото легло.
— Милорд… Лайън, моля те…
— Да, Ариана. Ще те взема. Как бих могъл да ти откажа, когато произнасяш името ми толкова сладко? — Езикът му се плъзна по гладката плът на заобления й корем, после по искрящите руси косъмчета, които предпазваха набъбналата й женственост, и накрая раздели гънките на болезнено подпухналата й плът.
В момента, в който езикът му докосна най-интимната част от тялото й, Ариана се замята диво и извика:
— Лайън, недей, моля те! Не бива…
— Напротив — промърмори той. — Ще ти хареса, обещавам ти.
Ариана се опита да формулира някакъв достоен отговор, но явно не беше способна да мисли, докато устните и езикът на Лайън я докосваха. Тя отпусна глава назад и всяка разумна мисъл напусна съзнанието й. Лайън не спря да я милва, докато пулсът й не препусна лудо, а от устните й се изтръгна задавен стон. А когато един от пръстите му нахлу в нея и се раздвижи с ритъма на езика му, тялото й се изви като стрела. Лайън постави ръка на корема й, за да я върне на мястото й, и продължи нежното си мъчение, изгаряйки я с жарта на грубия си език.
Дъхът му разгаряше огън в нея и цялото й същество завибрира. Ариана не можеше да понесе повече чувствата, които я раздираха. Екстазът я връхлетя внезапно и неумолимо. Мускулите на корема й се свиха и тя цялата се изви, устремена към устните на Лайън, връхлетяна от бурни мълнии.
Миг по-късно Лайън се надигна и потърси лицето й. Стори му се по-хубава от всякога. Страните й бяха поруменели, тялото й бе пълно с живот и все още пулсираше, а зелените й очи бяха замъглени от страст. Когато отминаха и последните тръпки, той се отпусна върху нея и се подпря на лактите си. Надникна в очите й и отърка твърдия си член в подпухналата плът между краката й.
— Сега е мой ред, милейди — прошепна дрезгаво той.
Лайън нахлу в нея, приветстван от влажната топлина на плътта й. Бедрата му се извиха и той надигна седалището й, за да влезе по-дълбоко в нея. Стори й се по-голям отпреди. В момента на проникването тя извика, уплашена че няма да го побере целия. Това обаче трая само миг, после телата им се сляха във вълшебно единство и той се раздвижи, плъзгайки се навътре и навън, а тя го посрещаше с готовност.
Тя извика и мускулите й се свиха около члена му. Лайън си помисли, че я е наранил. Той си наложи да забави темпото, да заглуши повика на кръвта си, и беше изненадан, когато ръцете на Ариана обгърнаха врата му, а бедрата й се надигнаха да посрещнат тласъците му. Жестът й му достави такова удоволствие, че за миг се почувства на път към самия рай. Жаден да вкуси отново сладката й плът, той целуна бледото й лице, шията й, снежно белите й гърди със заострени връхчета, така мъчително близо до него. А когато устните му се сключиха с нейните, ударите на сърцето му заотекваха в ушите му с такава ярост, че дори не чу как тя извика името му, щом стигна до върха за втори път. Той обаче почувства как плътта й потръпна около члена му и най-сетне си позволи да излее топлата струя на собственото си семе.