Лъвът
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лъвът». Краткое содержание книги:
Лейди Ариана Крагмер вече се е примирила с участта си — да даде земите и ръката си на могъщия воин. Такава е съдбата на победените. Но гордата хубавица се заклева никога да не му дари сърцето си.
Ариана е саксонска графиня, а Лайън — нормански рицар, те са обречени да бъдат врагове. Но в разкъсваната от предателства и кървави борби за власт земя те имат един-единствен шанс — да превърнат омразата в любов.
Лайън Нормански бе посрещан със симпатия и уважение както от мъже, така и от жени. Явно им трябваше цялото време на света, за да прекосят този салон, и Ариана се опитваше да не потръпва от отвращение всеки път, когато се налагаше да поздравява някой от безбройните приятели на Лайън. Всички говореха на родния си френски език — езикът на кралския двор. Искаше й се подът под краката й да се разтвори и да я погълне. Как копнееше да се върне в Крагмер, където се чувстваше в безопасност сред хора, които познаваше и обичаше от дете! Тези нормани бяха същите хора, които бяха убили баща й и братята й, бяха откраднали земи и титли от саксонските благородници и бяха съсипали живота на онези, които отказваха да се подчинят на техните правила.
Лайън не пропусна да забележи, че Ариана трудно понася присъствието на толкова нормани в едно помещение, и реши засега да не я представя на повече от своите приятели. Щяха да имат предостатъчно време за това после, след като вечерят с Уилям и Ариана се увери, че той не й мисли зло. И понеже нямаше как да пренебрегне приятелите си след толкова дълго отсъствие, Лайън тихичко помоли Ройс да отведе Ариана в тяхната стая. Верният кралски сенешал направи знак на Ариана да го последва, и тя погледна въпросително съпруга си.
— Върви с Ройс, Ариана. Той ще се погрижи нищо да не ти липсва. Аз ще се присъединя към теб, когато мога. Защо не си починеш, преди да срещнеш Уилям тази вечер? Ще вечеряме с него на почетната маса. — Той предпочете да не споменава, че през цялата вечер вниманието на каймака на кралския двор ще е насочено към нея.
Ариана кимна с благодарност. Никога преди не бе изпитвала такова непреодолимо желание да избяга. Отвсякъде бе обградена от нормани. Те я зяпаха с открито любопитство, което никак не й помагаше да разсее страховете си. Още по-стряскащи бяха похотливите погледи на мъжете, вторачени в нея, сякаш беше късче апетитен дивеч. И жените — тяхната нескрита враждебност още повече я караше да се чувства като жертвено агне. Видението й я бе подлъгало. Тя нямаше един враг в кралския двор; имаше безброй врагове.
Докато вървеше плътно зад Ройс напряко през салона, Ариана погледна през рамо към Лайън. Онова, което видя, я накара да се закове на място. Една пленително красива, тъмна жена, се откъсна от групичка хора и се насочи право към Лайън. Тя се хвърли в обятията му с радостен възглас и интимно притисна към него заобленото си, дребничко телце. За миг Ариана почувства, че дъхът й секва, и потисна изумения вик с опакото на ръката си.
— Не се обръщайте назад, милейди — прошепна зад гърба й Терса и решително я изтласка към изхода. — Не им давайте повод да злорадстват.
— Коя е тази жена? — попита меко Ариана.
— Белтан ми каза, че това е лейди Забрина, вдовица, която притежава обширни владения. Сега е под опеката на Уилям. Кралят й търсел подходящ съпруг — някой, който да отговаря на политическите му щения.
Забрина! Любовницата на Лайън.
Без да изчака да види как ще отговори Лайън на възторжения й поздрав, Ариана се обърна и забърза след Ройс. Терса я следваше по петите.
Ройс ги поведе по огромно вито стълбище, а после през лабиринт от коридори, докато накрая спряха пред една врата, подобна на другите в живописната кула. Ариана се питаше как би могла да стигне дотук сама, без да се изгуби.
— Надявам се тук да се чувствате комфортно, милейди — каза учтиво Ройс и отвори широко вратата. — Кралицата сама избра тази стая за вас. Наблизо има лакей, в случай че ви потрябва нещо. Камериерката ви може да спи с останалите слуги на горния етаж, когато нямате нужда от нея. — Той направи дълбок поклон. — Милейди. — После се оттегли.
— Тук е страхотно, милейди — възкликна Терса, докато оглеждаше пищната стая. Най-много се набиваше на очи огромното легло и грамадната каменна камина. По стените висяха пъстри килимчета, а на пода нозете им потъваха във вълнения килим, с какъвто не можеше да се похвали дори Крагмер.
— Да — отвърна кисело Ариана, неспособна да изхвърли от мислите си жената, която се хвърли в обятията на Лайън. — Кралят взима данъци от бедните, за да живее в разкош.
— Искате ли за се изкъпете, милейди? Ще потърся някой да ви качи топла вода.