Мълчаливецът

— Здрасти.

Марая прехапа устни и се отказа да оправя дрехите.

— Здрасти. Аз съм…

— Марая! — каза Карла и се усмихна от удоволствие. Заобиколи Кеш и прегърна другата жена. — Радвам се, че най-сетне се прибра у дома. Когато адвокатът съобщи на Люк, че майка му е починала, дори не те спомена. Нямаше как да се свържем с теб. На Люк толкова му се искаше да ти каже за Лоугън. И най-вече да разбере дали си добре.

Марая се вгледа в бистрите синьо-зелени очи на Карла и забеляза само искреност. Със задавен вик я прегърни ми свой ред и усети такова спокойствие, че чак й се замая главата.

— Благодаря ти — каза тя с дрезгав глас. — Толкова се страхувах, че ако се върна няма да ви е приятно.

— Я не ставай смешна. Че защо да ни е неприятно? — Карла се вгледа на свой ред в огромните златистокафяви очи на Марая. Ама ти май говориш сериозно. Наистина си се притеснявала.

Марая се опита да се усмихне, но не се получи.

— Семействата не обичат много външни хора да идват да живеят при тях.

Кеш заговори, без да престава да отвива и завива носа на Лоугън.

— Както сама разбираш, майката на Марая не е попаднала на много свестен човек, когато се е омъжила повторно. Всъщност, май е бил голям изрод. Държал я из разни пансиони през цялата година.

— А защо просто не те е върнал в „Рокинг Ем“? — обърна се Карла към Марая.

— Майка отказваше. Казваше, че фермата е жестоко място. Че съсипва жените. Имала чувството, че я задушавала. Дори като питах, тя толкова се вълнуваше, че престанах да питам. — Марая погледна през прозореца към назъбения връх Макензи. — Аз никога не съм усещала подобно нещо. Обичам земята. Само че, докато майка беше жива, не можех да се върна. Тя просто нямаше да го преживее.

— Сега вече си тук — каза тихо Карла. — И ще останеш колкото искаш.

Марая понечи да каже нещо, но не успя, затова прегърна снаха си.

Кеш наблюдаваше двете жени и си каза, че каквито и да са били първоначалните подбуди на Марая да се върне, сега наистина е благодарна, че е приета в семейството на Люк. Освен това, призна Кеш, не можеше да вини Марая, че иска да има място, което да нарече свой дом. И той се чувстваше по същия начин. Фермата бе много повече дом, отколкото апартаментът му в Боулдър. Единствено тук бяха тримата, които ги беше грижа дали ще се върне, или не от някой гранитен склон.

Замислено наблюдаваше как сестра му и Марая приготвят вечерята. Без много да се суетят, приготвяха храна за всички и се опознаваха. Докато гледаше как шетат из кухнята, той усети, че двете си приличат в много отношения. Бяха на една възраст, почти еднакво високи, грациозни, опитни в приготвянето на храната, не се плашеха от работата, а смехът им звучеше толкова красив, че той потръпваше.

Линда никога не споделяше и не искаше да върши каквото и да е. Мислех си, че е така, защото е млада, но сега вече разбирам, че не е било така. Навремето беше на възрастта на Марая. Просто Линда е била разглезена. Марая може и да беше дошла, за да има къде да живее — и да докопа мината на Лудия Джак — но поне не страхува от работа.