Мълчаливецът
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: MacKenzie-Blackthorn #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Мълчаливецът». Краткое содержание книги:
Марая се постара да не покаже, че трепва при допира му. Не успя. Май все се проваляше, когато станеше дума за любов.
— Напускам „Рокинг Ем“. Не е нужно да се жениш за мен, за да си осигуриш дом при Люк и Карла — обясни спокойно Марая. — Винаги ще си добре дошъл при тях.
— Също и ти. — Очите на Кеш потърсиха нейните, за да открият чувствата, които винаги преди бяха там. Молеше се да не я е изгубил след всичко, което се случи. — Ще имаш дом. Винаги. Аз ще се погрижа.
Марая отново затвори очи и отблъсна чувствата, напиращи под ледената маска.
— Много щедро от твоя страна — каза Марая, гласът й станал дрезгав. — Но не е нужно. — Опита се да стане, но едрата ръка на Кеш все още я държеше в плен. — Сега би ли ме пуснал да стана? — попита любезно тя.
— Още не.
Едрата му длан се движеше нежно, почти гальовно. Не можеше да я пусне. Все още не. Ако я пуснеше, нямаше да я види никога повече. Стисна зъби, за да заглуши болката, отказвайки да приеме, че е закъснял. Опита се да заговори, откри, че не успява и се постара да овладее чувствата си. Когато успя да заговори, гласът му бе дрезгав…
— Марая, погледни ме.
Тя поклати глава.
— Толкова ли много ме мразиш? — попита тихо той.
Марая отвори изумена очи.
— Имаш пълното право — продължи той. — За малко да те убия. Ако си мислиш, че ще те пусна, това означава, че си пълна глупачка. Преди ме обичаше. Ще се научиш да ме обичаш отново. — Подпря се на колене и се наведе към нея. — Прости ми, Марая — прошепна той до устните й. — Обикни ме отново. Толкова много се нуждая от теб, че чак се плаша.
Марая искаше да му отговори, но не й достигна дъх. Разтреперана, тя отвори устни под неговите за целувка.
Усети как мъжът тръпне, усети желязната сила на ръцете му, вкуси топлината и глада на устните му. Изведнъж се отпусна, а той бе до нея, обгръщайки я с топлина, която бе толкова прекрасна, че тя тихо заплака.
Изведнъж ръцете на Кеш се стегнаха и той притихна.
— Кеш? Какво има?
— Не усети ли? — попита той с напрегнат глас.
— Какво?
— Нашето бебе. — Кеш затвори очи, но не успя да скрие блясъка на сълзите. — Усетих нашето бебе да мърда.
— Сигурен ли си?
Той отвори очи. Усмихна се на Марая, разбрал какво пита тя. Целуна я нежно, а след това отново и отново, шепнейки между всяка целувка.
— Напълно сигурен.
— Кеш? — прошепна тя, очите й озарени от надежда.
— Обичам те, Марая — каза той и целуна ръката й. Притисна я до сърцето си. — Обичам те безкрайно много.
През смях и сълзи, притисната до Кеш, Марая се вслушваше в думите му, усещаше доверието и любовта му и бе готова да отдаде и своите в замяна. Той я прегръщаше, с всяко докосване и звук й показваше, че я обича, докато най-сетне двамата се отпуснаха прегърнати, обвити в топлина и усетиха пърхащия нов живот под сърцето на Марая.
Едрата длан на Кеш спря на корема й.
— Заспивай, бебчо. Мама и татко са до теб. Всичко ще бъде наред.