Дървото на еничаря
- Автор: Гудуин Джейсън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дървото на еничаря». Краткое содержание книги:
Богат на събития, невероятно увлекателен роман за предателства и заговори в Истанбул през деветнайсети век. Годината е 1836. Европа се модернизира и Отоманската империя не може да си позволи да изостане. Тъкмо когато султанът възнамерява да обяви радикални промени, една от наложниците му е удушена в харема, а четирима млади кадети са открити жестоко убити по сокаците на Истанбул. Тези убийства застрашават крехкия баланс на силите в двореца на султана.
Кой стои зад тях?
Само един човек може да разбули загадката — Яшим Тогалу, надарен с прозорливост, способен да остане невидим. Има и една интересна подробност — Яшим е евнух.
42.
Сераскерът загреба шепа пясък и го пусна върху листа. След това прегъна хартията и върна пясъка в буркана.
Прочете документа още веднъж и дрънна със звънеца.
Отначало бе решил да даде нареждането за печат, ала като размисли, прецени, че е най-добре да се препише и тогава да бъде отнесено по джамиите. Имамите да го разбират както пожелаят.
Искрени поздрави и предупреждение от главнокомандващия Новата гвардия на Негово императорско величество в Истанбул.
Преди десет години тронът си осигури мира и благоденствието на империята посредством поредица от Светли събития, които изтръгнаха завинаги лъжовната ерес, заличиха я и сложиха край на безобразията, които Негово императорско величество повече не можеше да търпи. С предприетите действия султанът постигна пълна победа.
Онези, които сееха смърт и сигурно искат градът да бъде като едно време, да се пазят. Силите на падишаха не спят, те не познават страх и колебание. Тук, в Истанбул, войникът среща смъртта си с презрение и гордост, убеден, че жертва въображаемото заради святото и служи на великите сили на трона.
Каквато и да е силата ви, ще бъдете смазани. Колкото и да сте лукави, ще бъдете заблудени. Каквато и гордост да притежавате, ще бъдете сломени и ще получите подобаващо наказание.
Отново ще побегнете и отново ще бъдете пропъдени от дупките си по волята на султана и подчинените му.
Предупредени сте.
Сераскерът правеше усилие да разясни положението. Слуховете бяха коварна сила. Тъкмо по това си приличаха със страстта към войната: те можеха и трябваше да бъдат контролирани.
Обучавай хората. Пресечи слуховете. Нека инициативата да е винаги твоя, за да държиш в недоумение враговете. Евнухът бе заподозрял някакъв еничарски заговор, ала сераскерът благоразумно прецени, че е най-добре да не дава категорично мнение. Намекът бе достатъчно ясен, ала скрит между редовете.
На това му се казваше подход като по учебник.
Сераскерът се изправи и приближи до тъмния прозорец. Оттук имаше изглед към града, който му бе поверен да защитава. Въздъхна. През деня се виждаха скупчени покриви, минарета и куполи, прикрили лабиринт от извити улички и тесни сокаци. Сега светлините се преливаха в тъмното, на места по-ярки, също като призрачни сияния, заблестели подвеждащо над пагубната нетрепваща вода в блато.
Стисна края на сакото и го подръпна, за да го изпъне.
43.
Докато Яшим се опитваше да се изтръгне от съня, първата му мисъл бе, че е забравил тигана върху жарта. Скочи чевръсто от дивана и застана посред кухнята. Завъртя се на пети, за да огледа недоумяващо стаята. Всичко беше наред: печката бе загасена, плочата излъчваше лека топлина; бе оставил съдовете неизмити, ножовете си бяха на поставките. Въпреки това му миришеше на изгоряло.
Някъде отвън долитаха викове и трясъци. Надникна през отворения прозорец. Небето бе озарено от някакъв блясък, също както на зазоряване, и докато се взираше навън, цял покрив бе неочаквано погълнат от огнен език, стрелнал се към небето, за да се разпилее миг след това в пелена от искри. Та това не беше на повече от сто метра: на съседната или на по-съседната улица. Чу пукота на разгоряло се дърво и усети мириса на сажди.
Час, каза си той, давам му не повече от час.
Огледа малкото си жилище — подредените по полиците книги, анатолийските килими на пода.
— Не може да бъде!
Пламъците си бяха пробили път към улицата, която излизаше на сокака „Кара Давут“. В началото й се бяха скупчили любопитни клюкари, притеснени съседи, повечето гологлави, разсъблечени жени, въпреки че всички до една се бяха сетили да покрият носовете и устните си с по някой парцал. Забеляза, че една от тях бе вдигнала горнището на пижамата си, за да прикрие лицето, и по този начин бе оголила апетитно заоблено коремче. Всички до един наблюдаваха огъня, застинали неподвижно.
Яшим се огледа. Жителите на „Кара Давут“ започваха да излизат от домовете си. Мъж, за когото Яшим се сетил, че е пекарят, ги ръчкаше да изнасят ведра от къщите си. Бе застанал на едно от стъпалата на фонтана в началото на улицата и размахваше ръце. В този момент Яшим разбра какво се опитва да направи.
— Отпратете жените — изкрещя той и сръчка мъжа, застанал до него. — Трябва да се подредим в редица!
Разблъска мъжете. Завладелият ги унес сякаш изчезна. Някои от тях се стреснаха, когато забелязаха, че съпругите им са наизлезли полуголи.
— Отведете ги в кафенето — предложи Яшим. Спря младеж, хукнал с кофа в ръка.