Дивата котка
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: cameron’s saga: north american woman #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дивата котка». Краткое содержание книги:
Младата жена се уплаши, че чувствата ще я завладеят изцяло и вече няма да може да се защитава срещу съпруга си. Този мъж не я обичаше, той я презираше и я беше нарекъл курва. Затова нямаше да получи нищо от нея. Нищичко.
Решително се отдръпна от жадните му устни и пое дълбоко въздух.
— Моля те! — простена. — Прави с мен каквото искаш, но защо трябва и да ме целуваш?
Джейми присви очи, всички мускули по тялото му се напрегнаха и Жаси разбра, че го е наранила дълбоко. За няколко секунди успя дори да се зарадва на успеха си. Толкова често се беше сблъсквала с проклетото му самочувствие… Ала само след минута отново изпищя, защото Джейми със сила промуши коляното си между бедрата й и се нахвърли върху нея.
— Добре, милейди, ще го направим по твоя начин.
Ръцете му обгърнаха бедрата й. Жаси усещаше, че само няколко умолителни думи ще бъдат в състояние да го накарат да прояви повече нежност. Ала те не искаха да се изплъзнат от устните й. Нямаше да моли за милост. Стисна здраво зъби и затвори очи.
Пръстите му замилваха вътрешната страна на бедрата й и само след минута твърдият, пулсиращ член проникна в утробата й. Джейми я взе без да се колебае, със самочувствието на пълновластен господар, и Жаси задавено простена. Никога дотогава не беше усещала такава пронизваща болка.
Джейми веднага спря. Жаси мъчително преглъщаше напиращите сълзи и се молеше по-скоро да се освободи от тежкия товар на тялото му.
Джейми измърмори някакво проклятие и тя не разбра дали се сърди на себе си или на нея.
— Не мърдай! — пошепна тихо той.
— Ти — ти ме убиваш! — изтръгна се от устните й. Не можеше повече да понесе близостта на телата им. Този мъж беше станал част от нея, лежеше върху нея и в нея. А тя беше толкова лесно ранима, толкова изложена на произвола му. Диханието му се смесваше с нейното. Сърцето му биеше плътно до гърдите й.
— Няма да умреш, повярвай. Винаги и във всички времена жените се отдават на мъжете си. — Джейми впи очи в нейните и тя не можеше да избегне погледа му. — Отвори устните си — заповяда той.
— Аз…
— Отвори устни, дай да те целуна и се отпусни. Престани да се съпротивляваш.
Джейми се приведе над нея, езикът му се плъзна по устата й, после описа горещ кръг по врата и между гърдите и замилва розовите зърна. И през цялото това време Жаси продължаваше да го усеща в себе си, треперещ, пулсиращ, чужд, изпълнен с живот и непонятни обещания. Болката не преставаше, но тя продължи да лежи тихо под него. Устните и ръцете му не преставаха да атакуват сетивата й.
Топлината, която се разливаше по тялото й, постепенно измести болката. Когато Джейми отново впи устни в нейните, тя доброволно ги разтвори и повече не се опита да се изплъзне от топлите ръце, които милваха тялото й. Но не биваше да се поддава на чувствата си, в никакъв случай…
Внезапно мъжът се отдели от нея. Жаси отново усети пареща болка и с надежда се запита дали това не беше всичко. Може би беше свършил и щеше да я остави на мира…
Не биваше да се радва твърде рано. Очакваха я много по-страшни неща от вече преживените. Джейми се надигна и плъзна ръка по тялото й. После зацелува гърдите, корема й, бедрата. Устните му се плъзнаха още по-надолу и Жаси ужасено се опита да протестира:
— Не! Недей, моля те…
— Искам да лежиш съвсем тихо. Ще облекча болката ти.
— Не, не!
Ала интимните нежности вече бяха започнали. Младата жена зарови пръсти във възглавницата, отметна глава назад и с все сила се опита да се изплъзне от настъпващите устни — ала нищо не й помогна. Най-после се примири и си каза, че няма да изпитва нищо. Само че никога в живота не беше усещала такава буря от чувства. Нито гладът, нито страхът от смъртта, нито вярата във вечното блаженство не бяха я вълнували толкова силно. Усещаше, че потъва в море от ярки пламъци. Извиваше се настрани и се молеше на Джейми да я освободи, но напразно — разтърсващата целувка не преставаше.
Искаше й се да умре и когато повярва, че вече е на прага на смъртта, Джейми отново я покри с тялото си и за втори път се съедини с нея.
Странно, но този път Жаси не почувства болка. Напротив — усещаше го интензивно в себе си и това беше най-хубавото досега. Макар да не му даваше сърцето си — тялото й беше негово без задръжки.
Джейми се раздвижи и младата жена затаи дъх. Пръстите й се заровиха в косите му, притиснаха гърба му. Шепотът му помилва бузата й.
— Причинявам ли ти болка?
Жаси поклати глава. Никога нямаше да посмее да го погледне в очите. Притисна лице в рамото му и с почуда усети колко е приятен ароматът на кожата му. Собствената й капитулация беше много по-радваща от ожесточената съпротива.