Дръж се здраво [Hold Tight-bg]

Пак хвърли поглед на компютъра. Най-сетне видео стриймът се бе заредил. Целият офис тънеше в тишина и тя си каза: Добре де, защо не? Тъкмо щеше да натисне бутона за гледане, когато някой почука леко на вратата й.

— Може ли за секунда, шефе?

Иззад рамката се подаде главата на Кларънс Мороу — черен мъж близо до шейсетте с буен прошарен мустак и с лице подпухнало отвсякъде, сякаш току-що се бе бил с някого. Но като човек излъчваше някаква смиреност и за разлика от всички останали в отдела, никога не псуваше, нито пиеше.

— Заповядай, Кларънс. Какво има?

— Насмалко да ти позвъня у вас снощи.

— Защо?

— Имах чувството, че съм установил името на твоята Джейн Доу.

Лорън направо подскочи на стола.

— Как така?

— От полицията в Ливингстън се обадиха във връзка с някой си мистър Нийл Кордоба, собственик на верига от бръснарници в града. Женен, с две деца, криминално непроявен. Та, според него жена му била изчезнала, а описанието й донякъде отговаря на твоята Джейн Доу.

— Е, и?

— Само че тя е изчезнала вчера — след като намерихме трупа.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Съпругът казал, че са се видели сутринта, преди да излезе за работа.

— Може и да лъже.

— Не ми се вярва.

— Някой заел ли се е със случая?

— Отначало — не. Но именно тук става интересно. Кордоба имал познат в градската полиция. Нали знаеш как е в малките градове — всеки познава всекиго. Та успели да открият колата й паркирана пред хотел „Рамада“ в Ийст Хановер.

— Аха, до хотел — каза Мюз.

— Точно така.

— Което значи, че мисис Кордоба изобщо не е изчезнала?

— Ами, точно туй е интересното — поглади брада Кларънс.

— А именно?

— Ливингстънският полицай реагирал точно като теб, естествено. Мисис Кордоба сигурно се е срещнала с някой любовник, после закъсняла да се прибере и прочее. Та именно затова ми се обади — полицаят от Ливингстън, имам предвид. Неудобно му било да съобщи новината лично на приятеля си, съпруга й. Та ме помоли за услуга. Аз да му звънна.

— Давай нататък.

— И аз, нали разбираш, вземам, че се обаждам на Кордоба. Казвам му, че сме намерили колата на жена му на паркинга на един местен хотел. А той ми вика, че не било възможно. Казвам му, че колата си е още там, да отиде да я види, ако не вярва. — Внезапно спря. — Майка му стара!

— Какво има?

— Ами май не трябваше да му го казвам. Сега си давам сметка. Може да съм нарушил правото й на лична тайна, като му го казах. А и представи си, че има пищов и го вземе със себе си. Ей богу, трябваше първо да мисля. — Кларънс прехапа устната под буйния мустак. — Дали не трябваше да премълча това с колата, шефе?