Мнимата дукеса
- Автор: Кордоние Мари
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мнимата дукеса». Краткое содержание книги:
Безпокойството накара младата жена да скочи от леглото. Дори по-сетне, когато седеше на меката табуретка в стаята за обличане и Лаура четкаше косите й, Виолен все още не бе напреднала нито на йота в решението си. Тя вдигна очи към отражението на Лаура в огледалото. Да, през тези няколко седмици Лаура се бе оказала незаменима. Прилежна, дискретна, винаги усмихната.
— Познаваш ли граф дьо ла Шез, Лаура?
— Господин графа? Разбира се! Обикновено прекарва зимните месеци в града. О, много строг господин. Баронесата трепери от… уважение… — Лаура заекна и млъкна, осъзнала колко непочтително говори.
Виолен я успокои с усмивка.
— А съпругата му?
— Графиня Ниниан? О, нея трудно може да я опише човек, трябва да я види. Не е такава чак красавица като баронесата, но е къде-къде по представителна. Една такава жива, елегантна и страшно приветлива. Трябва да се запознаете с нея.
Точно това никога нямаше да стане. Виолен потисна въздишката си. Виолен дьо Сен Хеде, някогашната Виолен, би могла да срещне с открито чело графиня дьо ла Шез. Но с метресата на нейния първороден син нещата стояха по-иначе. Тя доброволно се бе поставила извън морала и почтеността, не можеше да претендира вече нито за едното, нито за другото.
Но сега не бе време да мисли за ненужни неща! Беше направила своя избор и съвсем не бе в нейния стил да се губи в закъснели съжаления. Нямаше за какво да съжалява.
Лаура вдигна косите й и ги привърза със светлосиня кордела, която подхождаше на небесносинятя роба. Сега вече Виолен бе готова и можеше да пристъпи към изпълнението на своя план. Трябваше да побърза. Преди Раймон да се е върнал, преди да е изникнала отнякъде баронесата и преди тя самата да си запрети да го стори заради собствената си изгода…
Виолен открехна само прозореца, колкото да падне малко светлина върху тежкото разкошно бюро в дъното на салона. След това седна на стола зад писалището и подреди грижливо полите си преди да се огледа. В едно от чекмеджетата намери няколко тънки листове пергамент, в друго стояха подострени гъши пера, мастило, пясък за поливане и подложка за писане. Това бе всичко, което й трябваше.
Позатрудни я обръщението, но след това думите сякаш потекоха изпод перото й. Имаше акуратен дребен почерк. Усъвършенстването му бе струвало толкова усилия на Франсин! Караше я да изписва всяка буква стотици пъти, до припадък. Искаше й се да я види някой ден наведена над тайнствените писания в някоя манастирска библиотека.
Ваше благородие, обръщам се към вас, за да ви уведомя относно сина ви. Раймон дьо Мариво се завърна от Алжир с тежка и опасна рана на крака. Дълго не й е обръщал внимание и раната едва сега започва да показва признаци на заздравяване. Длъжна съм да ви кажа обаче, че кракът му вероятно ще остане схванат и именно по тази причина виконт дьо ла Шез се реши да продаде офицерската си грамота. Самият той е безпощадно взискателен към себе си и гледа на тази рана като на справедливо наказание за злощастната алжирска авантюра, в която се е впуснал против вашата воля. Решил е, че е осакатен завинаги и не допуска да бъде разубеден по никакъв начин. Решил е, че един сакат човек няма право да предложи ръката си на девойка от добро семейство. Недостъпен е за всякакви доводи. Ето защо, преди да съсипе изцяло своето бъдеще с прибързани решения, може би ще е добре да дойдете и да поговорите с него като баща.
Известна ви е гордостта на сина ви, а знаете навярно и това, че малцина са мъжете като него. Ще допуснете ли да съсипе живота си поради погрешно разбрано чувство за чест? Моля ви да дойдете в Париж и да се срещнете с него. Ще го намерите в Отел дьо Мариво, а вашата предана слугиня, която дръзва да ви пише тези редове, ще е напуснала вече този дом. Тя знае своето място и не ще се изпречи на пътя му. Благодаря ви.