Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
— Е, така се и оказа. Щях да я кръстя Елиза. Това беше името, което бях избрала за момиченце. Но ти донесе онези червени лилии. Бяха толкова красиви и толкова ярки, че когато тя се роди, си помислих: „Прелестна е като тях. Трябва да бъде Лили“. — Въздъхна дълбоко. — Това е цялата история, от игла до конец.
Харпър се наведе и нежно я целуна по устните.
— Можеш да продължиш с историята си.
— Нима искаш да кажеш, че не си отегчен от моята сапунена сага и би слушал още?
— Никога не си ме отегчавала. — Харпър преплете пръсти с нейните.
— Да не бързаме да се връщаме в къщата. При Амелия — прошепна Хейли.
— Ще се забавим още малко. Но проблемът е, че живеем и работим там. Не можем да се отървем от нея.
„Определено е така“, помисли си Хейли, когато влезе в спалнята си. Всички чекмеджета на тоалетката й стърчаха отворени. Дрехите й от гардероба бяха струпани върху леглото. Приближи се, повдигна една риза и чифт дънки и се успокои, че поне са здрави.
По-важно бе, че в стаята на Лили всичко бе непокътнато. Обзета от любопитство, надникна в банята. Тоалетните й принадлежности бяха струпани на купчина върху плота.
— Това ли е начинът ти да ми напомниш, че мястото ми не е тук? — извика Хейли. — Че всеки момент мога да бъда принудена да стегна багажа си и да си тръгна? Може и да си права. Но ако това стане, ще се справя с положението. Единственото, което можеш да ми причиниш, е час досадно шетане преди лягане.
Започна да прибира кремовете и парфюмите, червилата и спиралите си. Повечето бяха евтини, имаше само няколко маркови. Искаше й се да може да си позволи и по-добри, просто за да се поглези.
„Същото се отнася и за дрехите“, призна си тя, когато влезе в спалнята да се заеме с тях. Какво лошо имаше да помечтае да може да си купува качествени материи и известни марки?
Не страдаше от мания да изглежда шик, но все пак би било чудесно да носи разкошни рокли вместо скромни тоалети, купени с намаление. Коприна и кашмир — допирът им до кожата й би бил толкова приятен.
Роз имаше гардероб, пълен със страхотни дрехи, а през повечето време носеше стари ризи. Какъв бе смисълът човек да притежава толкова много, а да не държи на тях? Да ги оставя да висят на закачалки, когато някой друг би могъл да ги използва, при това по-добре? Някоя по-млада жена, която знае как да живее. Която е положила усилия, за да ги заслужи, а не ги е получила наготово.
А всички онези бижута, които стояха забравени в сейфа? Те биха изглеждали толкова добре на шията й! Бляскави…
Просто щеше да си вземе това-онова. Кой би забелязал липсата?
Всичко, което искаше, бе пред очите й. Така че защо да не…
Хейли захвърли ризата, която бе задържала пред гърдите си, сякаш беше красива рокля. Олюля се пред огледалото… Как бе възможно да й хрумват подобни мисли!
„Не са мои“, реши тя и се втренчи в отражението си.
— Това не съм аз — извика Хейли. — Нямам нужда от това, от което ти си имала. Не искам нещата, които ти си искала. Можеш да проникваш в съзнанието ми, но не и да ме накараш да извърша нещо подобно!
Стовари останалите дрехи на едно кресло и си легна, без да се преоблече. Спа на запалена лампа.
Девета глава
Хейли бе доволна, че днес работеше на щанда, и благодарна за непрестанния поток от клиенти, които не й даваха нито миг покой. Изглежда, Амелия не проявяваше интерес към нея, когато бе на работа. Поне досега.
Беше документирала всеки инцидент, който ясно си спомняше. Щеше да предаде записките си на Мич. Бе отбелязала местата: край езерото, в спалнята й, в детската стая. Не беше напълно сигурна, но мислеше, че е имало и други моменти, в които мислите й не са били изцяло нейни — в градината на Харпър Хаус и веднъж, когато се бе унесла в размисли по време на работа.
След като ги видя на хартия, реши, че положението не изглежда толкова страшно.
Поне през деня, когато бе заобиколена от хора.
Вдигна поглед, щом влезе нова клиентка. Млада, с хубави обувки и модна прическа. „Има солидни доходи“, прецени Хейли. Надяваше се да я убеди да се раздели с част от тях.
— Добро утро. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Ами… извинявай, забравих името ти.
— Казвам се Хейли.
Непознатата присви очи, но запази приветливото си изражение. Беше с филирани коси, изрусени на кичури, имаше издължено лице и красиви очи. Изглеждаше малко срамежлива.
Изведнъж очите на Хейли широко се отвориха.
— Джейн? Братовчедката на Роз? Господи, едва те познах!
Страните на младата жена поруменяха.
— Подстригах се — обясни тя и прокара ръка по филираните краища на косите си, които страшно й отиваха.