![Джек от сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Джек от сенките [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Джек от сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Душата се обърна с лице към стената и изчезна.
— Толкова по въпроса за душите — рече Джек. — А сега ще те заведа в покоите и ще ти намеря прислужници. Скоро започва празненството.
— Не — поклати глава тя. — Дойдох само за да те видя. Исках да ти донеса едно нещо и го направих. Това е всичко.
Тя понечи да стане.
— Чакай — спря я Джек. — Къде ще идеш?
— Срокът, за който се наех да служа като Магьосница на Източните Мочурища вече изтече. Ще се върна в страноприемницата „При Горящото чукало“ на пътя край морето. Може би ще намеря някоя девойка, която да се грижи за мен, когато изнемощея. Аз пък в замяна ще я уча на Изкуството.
— Остани поне още малко — помоли я той. — Почини си, хапни…
— Не. Това място не ми харесва.
— Щом толкова желаеш да си вървиш, позволи ми поне да те изпратя по някой по-лесен начин.
— Не. Благодаря ти.
— Ще приемеш ли пари?
— Някой ще ми ги открадне.
— Ще ти изпратя охрана.
— Предпочитам да пътувам сама.
— Както желаеш, Розалия.
Той я изпрати с поглед, после се настани до камината в ъгъла.
Джек продължи да работи упорито върху своите „Изследвания…“, като наблягаше предимно на собствената си роля и същевременно консолидираше властта си над страната на нощта. През това време присъства на многобройни церемонии по издигане на неговата статуя. Поети и певци възпяваха името му и подвизите му — не старите, от времето, когато беше обикновен крадец, а от сегашната му епоха на мъдрост и могъщество. Четири пъти се завръщаха от Гливе Повелителя на Прилепите, Смадж, Квазер, Барона и Веселия палач и той неизменно ги изпращаше обратно, като се стараеше да не повтаря методите си. Решил бе да изчерпи отредената им бройка животи и да се отърве от тях завинаги.
Ивене много танцува и се смя на празненството, което Джек организира в чест на бащиното й завръщане. Все още с превръзки на китките Полковника вдигна тост с вино от избата, която някога му бе принадлежала.
— За Господаря и Господарката на Сенчестата Обител — обяви тържествено той. — И нека щастието и мощта им да продължат колкото продължава и нощта над нашата страна!
А след това Полковника Който Никога Не Беше Погубван От Друг отпи юнашка глътка и веселбата започна.
От върха на планината Паникус Морнингстар продължаваше да се взира на изток.
Една душа се скиташе в мрака, проклинайки.
Някакъв възтлъст дракон похъркваше лекичко докато се спускаше лениво обратно към леговището си, стиснал в ноктите си охранена овца.
Притаило се в сумрачното тресавище, никому неизвестно чудовище жадуваше за кръв.
11
И тогава настъпи времето на окончателното нарушаване на Пакта.
Започна да става все по-студено и Джек надникна в Книгата на Древните, където бяха записани имената на онези, чийто ред бе дошъл. Продължи да чака и да наблюдава, но нищо не се променяше.
Най-накрая призова непокорните Господари да се явят пред него.
— Приятели — обърна се към тях, — ваш ред е да изпълните дълга си към Щита. Защо досега не го сторихте?
— Господарю — отвърна Елдридж, най-възрастният от тях, — ние се споразумяхме да откажем.
— Защо?
— Вие самият си позволихте да нарушите Пакта — отвърна другият. — Щом светът не може да бъде повече такъв, какъвто беше, нека си остане такъв, какъвто е. С други думи, нека върви по пътя към пълното си разрушение. Накажи ни, ако желаеш, но никой от нас няма да си помръдне пръста. Щом си толкова могъщ магьосник, поправи сам Щита. А нас погуби и се наслаждавай на смъртта ни.
— Чу молбата му — обърна се Джек към своя помощник. — Постарай се да я приведеш в изпълнение.
— Но, Господарю…
— Прави каквото ти казах.
— Слушам.
— А аз ще се погрижа собственолично за Щита.
И така седемте Господари бяха екзекутирани.
А Джек продължи напред.
Изкачи се на върха на най-близката планина и обмисли предстоящата задача. Студът бе съвсем осезаем, той разтвори вътрешните си сетива и долови пробойните в Щита.
После се зае да чертае символи с върха на ножа върху гладката скала. А те отпърво задимяха, след това започнаха да тлеят като въглени. Джек повтаряше с монотонен глас тайнствените слова, които бе научил от Ключа.
— Хъм… здравей.
Джек се извърна рязко и вдигна ножа.
— Аз съм.
Отнякъде повя вледеняващ полъх.
— Какво желаеш, душа?
— Чудех се какво правиш тук. От време на време те следвам.
— Зная. Но това не ми харесва.
Той отново се съсредоточи върху магичните символи.
— Ще ми кажеш ли?
— Е, добре — въздъхна Джек. — Ако ми обещаеш да не хленчиш наоколо…