Да целунеш ангел

Всички, освен Тейтър. Нима си въобразяваше или той наистина се усмихваше? И дали в усмивката му имаше нещо дяволито?

— Добри слончета. Д-д-д-обри бебета — напя им тя. — И добрата Дейзи. Много, много добрата Дейзи.

Пебълс и Бам-бам вдигнаха глави, спогледаха се и тя можеше да се закълне, че извъртяха отвратени очи. Междувременно Тейтър вдигна стиска сено и я пусна на гърба си. Другите бебета продължаваха да я гледат, ала Тейтър изглежда вече не се вълнуваше от присъствието й и бе като че най-достъпния от квартета.

Той поръси гърба си с нова стиска сено. Тя направи още няколко стъпки с рамото напред, вече ги разделяше не повече от метър. Той изсумтя с хобот в праха.

— Добричкият Тейтър. Тейтър е добро слонче — тя пристъпи още няколко сантиметра напред, говореше му, като че бе малко човече. — Добро момче. Възпитано — Гласът й се разтрепери. — Тейтър е толкова възпитано момче. — Беше вече толкова близо, че можеше да го потупа по хобота, кожата й лепнеше от пот. — Тейтър обича Дейзи. Дейзи е приятелка на Тейтър.

Тя бавно протегна ръка напред, сантиметър по сантиметър, повтаряше си непрекъснато, че слоновете не ядат хора, че всичко…

Шляп!

Хоботът на слончето я хвана през кръста и я запрати на земята. При падането си се удари толкова силно че й изскочиха звезди посред бял ден. Болката прониза цялата й лява половина. Успя да фокусира отново погледа си, за да види как малкото, доволно слонче вдигна хобота си и нададе хлапашки и безспорно победен рев.

Дейзи продължи да седи на земята, прекалено обезкуражена, за да се изправи на крака. В полезрението и се появиха синкави сандали, украсени с малки сребърни звездици. Вдигна глава и видя Батшеба Куест да с взира в нея през чифт слънчеви очила. Шеба бе облечена в бяла блуза и бели шорти, пристегнати на кръст със синкав колан. Носеше едно чернокосо хлапе — Дейзи си спомни, че го бе виждала с един от братята Тол и жена му. Шеба продължи да я гледа, сетне вдигна очилата си на челото, изпъвайки назад косата си достатъчно, за да се разкрият огромните обеци с изкуствени диаманти с формата на звезди.

Дейзи очакваше да види в очите й триумф, но забеляза само единствено задоволство и разбра, че бе паднала толкова много в очите на Шеба, че тя дори не я смяташе за заплаха.

— Откъде по дяволите, те намери Алекс?

Поклати глава, прекрачи краката на Дейзи, отиде до Тейтър и го потупа по хобота.

— Ти си един малък миризливец, нали, приятелче? Нали е такъв, Тео? — и тя щипна хлапето по крачето.

Дейзи бе изгубила битките на всички фронтове и просто не можеше да понесе повече. Според нея, бе свършила работата си за деня и бе оцеляла, макар и едва-едва. Изправи се с мъка на крака и се запъти към фургона, но забеляза Алекс да влиза в него. Нямаше желание да се сблъска отново с него, затова се обърна и пое безцелно из цирковата площадка.

Две от танцьорките я забелязаха и се извърнаха. Един от клоуните се направи, че не я вижда. Страшно й се пушеше.