По заповед на президента

Въоръжен човек от охраната ги чакаше уморено, когато отвориха вратата на самолета.

— Мога ли да ви помогна, господа? — запита той.

— Добро утро — каза Кастило, извади малък кожен калъф от джоба на сакото си и го подаде на човека от охраната.

Той прегледа внимателно акредитивните му писма, после му го върна.

— Да, сър — каза той. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Можеш да ни насочиш към Центъра за управление на полетите — каза Кастило.

— Приземният етаж, втората врата на онази сграда — каза мъжът и посочи с ръка.

— Благодаря — каза Кастило. — Мисля, че е по-добре да дойдеш с мен, Лопес.

— Да, сър — каза Фернандо.

На половината път до двуетажната бетонна сграда Фернандо запита:

— Какво му показа?

— Снимка на децата ти, която Мария ми даде вчера — каза Карлос.

Мъж в бяла риза с отворена яка, със знаците на капитан от авиацията на раменете, влезе през втората врата, когато влязоха и те. Той се усмихна.

— Минали сте край охраната, така че, предполагам, не сте дошли, за да взривите нещо. С какво мога да ви помогна?

Кастило отново извади от калъфката една служебна карта, после и втора. Подаде първата на мъжа в бялата риза, а втората — на Фернандо.

— По-добре е да имаш една и ти, Лопес — каза той.

— Благодаря, сър — каза Фернандо учтиво и я погледна.

Картата носеше печата на Отдела по вътрешна сигурност с адрес във Вашингтон, бяха записани още два телефонни номера, адрес за електронна поща и името на Карлос Гуилермо Кастило, изпълнителен помощник на секретаря.

— С какво мога да ви помогна, мистър Кастило? — запита капитанът. Подаде ръка. — Аз съм Джери Уидърингтън, шефът на станцията тук.

— Имам нужда от услуга — каза Кастило. — Трябва да говоря с някого, който познава „Боинг 727“, и ако има такъв човек, бих искал да ме разведе.

— Аз самият имам доста летателни часове с такъв самолет — каза капитанът. — Това има ли нещо общо с онзи самолет, който е изчезнал в Африка и не могат да го открият?

— Чули сте за това, така ли? — запита Кастило.

— Оттогава се опитвам да си представя как някой може да изгуби „Боинг 727“ — каза капитан Уидърингтън.

— Не знам — каза Кастило. — Но предполагам, че всички онези от ФБР, ЦРУ и другите агенции, които се опитват да намерят отговор, накрая ще получат някакъв.

— Значи не се интересувате от това?

— О, не — каза Кастило. — Служили ли сте някога, капитан Уидърингтън?

— Нима не сме служили всички? Военновъздушните сили. Седем години.

— Добре. Аз бях в армията. Значи знаете какво е адютант, така ли?

— Разбира се.

— Единствената разлика в това да си изпълнителен помощник на секретаря и да си адютант на някой генерал е, че от моето рамо не виси златно въже.

Уидърингтън се усмихна.

— Сред многото неща, които трябва да правя, като например да нося куфарчето му, е да се опитвам да намеря отговор на някой въпрос, преди репортерите да са го задали на секретаря. А някой репортер скоро ще го запита: „Какво знаете за изчезналия «Боинг 727»?“ А тъй като не знае почти нищо по въпроса, мисля, че е по-добре да намеря човек, който е експерт и има поне някои отговори.