Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Не ми е приятно да слушам тези намеци по адрес на моята съпруга — обади се доктор Питс.
— Успокой се, докторе — каза Дюпре. — Тий просто си разсъждава на глас.
— Хей, докторе, имай ми вяра — провикна се Тий. — Ти не познаваш кучката. Ти си новобранец в тая война. Аз не казвам нещо лошо по неин адрес. Напротив, възхищавам й се. И защо да не й се възхищавам — само защото опропасти целия ми живот ли? Няма такова нещо!
— Докторе, би ли ми направил една услуга. Драсни рецепта за някакво успокоително, ама за животни — каза Дюпре. — Защото Тий вече трябва да си ляга.
— Майка ви е най-прекрасната жена на света. Колко жалко, че синовете й не могат да оценят това — каза доктор Питс, стана и напусна чакалнята.
Щом излезе, аз се обадих:
— Човек да не ви остави за малко, всичко оплесквате. Мислех, че по-добре съм ви възпитал.
— Вината не е наша. Доктор Питс просто не може да се приспособи. Липсва му чувство за хумор, ирония, сарказъм, вероломство, жестокост — въобще всичко, с помощта на което човек оцелява в това семейство — каза Далас и поклати глава.
— Въобразява си, че мама е самото съвършенство — каза Дюпре. — В това, разбира се, няма нищо лошо, нали един съпруг трябва да мисли точно така.
— Дюпре не се е променил — заключи Тий. — Продължава да бъде най-големият лицемер в света.
— Джак, върви да видиш мама — каза Далас. — Приготви се за най-големия удар в живота си.
Тръгнах по коридора с Далас и влязохме в интензивното отделение. Една сестра с маска от марля ни заведе до леглото на мама и с пръстите на лявата си ръка ни даде знак, че имаме на разположение само пет минути. В леглото лежеше жена, която по нищо не приличаше на моята майка. Табелката над главата й обаче гласеше: „Луси Питс“. Сърцето ми заби радостно, защото реших, че е станала ужасна грешка. Не можех да повярвам, че това немощно същество има нещо общо с красивата майка, която бе родила пет момчета и все още влизаше в сватбената си рокля. Тялото й бе хилаво и болнаво, покрито със синини.
Докоснах лицето й — пламтеше. Косата й беше влажна и разрошена. Наведох се да я целуна, а собствените ми сълзи закапаха по лицето й.
— Господи, Далас — промълвих. — Тя не се преструва. Кой си е мислил някога, че мама е смъртна.
— Внимавай. Докторът ни каза, че понякога, макар и в кома, те чуват.
— Така ли? — избърсах сълзите си. Отново се наведох над нея и казах: — Твоят син Джак винаги те е обичал най-много. Другите ти синове те мразеха и ти се подиграваха зад гърба. Единствен Джак остана твой верен почитател и горещ поклонник. Джак, Джак, Джак. Само това име трябва да запомниш с любов и обожание, когато се събудиш от комата.
Взех ръката на мама, внимателно я притиснах към бузата си и казах:
— Не знам защо, но очаквам всеки миг да отвори очи, да се разсмее и да ми извика: „Хвана ли се на въдицата, глупако!“
— Този път това няма да стане — рече Далас.
— Онзи, за когото се омъжи — казах аз, — не ми изглежда лош човек.
— Той е свестен. По-голям консерватор и от Атила Хунски, но иначе много приличен.
— Тя заслужава приличен съпруг. Винаги е заслужавала.
— Мама смята, че ти я мразиш — каза Далас.
— Имал съм и такива дни.
— Татко, и той смята, че го мразиш.
— И не бърка. Как е с пиенето?
— Напоследък по се ядва — каза Далас. — Когато мама се омъжи за доктор Питс, той не спря да пие цял месец, а щом изтрезня, подгони гимназистките.
— Идвал ли е да види мама?
— Джак, ти, понеже излезе от играта за известно време, не знаеш. След като мама и доктор Питс се върнаха от сватбеното си пътешествие, отишли направо в къщата си на остров Орион и там заварили татко. Разположил се в хола им и ги чака. Пресушил домашното барче на доктора и когато човекът влязъл в собствената си къща, татко насочил ловджийската си пушка право в сърцето му. Планът му бил прост: да убие доктора, да убие мама, а после и себе си.
— И защо никой не ми е казал за това?
— Без двойни игрички, приятел. Ти напусна семейството, значи семейството не е длъжно да те уведомява за всяка пикантна историйка.
— Току-що ми казваш, че старецът се е опитал да убие мама и нейния съпруг. И такова нещо ли трябва да криете от мен?
— Не, не, дай да се разберем. Доколкото си спомням, един улегнал и вече съвсем пораснал човек бе написал писмо до всички членове на своето семейство... — започна Далас с нескрита ирония.