Лисичи крал
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лисичи крал». Краткое содержание книги:
Двама от виновниците вече са загинали от ръката му, но Тал няма да се откаже, докато не разкрие причините за убийствата и не накаже техния поръчител. Но Конклавът е наложил своята цена за членството: той трябва да разследва Лесо Варен, магьосник с ужасна мощ. За тази цел се налага да служи на херцог Каспар Оласко. Трябва да положи клетва за вярност пред човека, който вероятно е наредил избиването на семейството му, та дори това да означава да издири враговете на херцога — членовете на Конклава и приятели на самия Нокът.
Потърка за миг разсеяно брадичката си, след което добави:
— Ако на север започне война, с един пряк маршрут, който да им позволи да завземат Портала, без да им се налага да се сблъскват с вашите сили в Инаска или тук в Опардум, това би им дало стратегическо предимство: ще държат укрепен град на западния ви фланг и ще ви отрежат всякакво снабдяване. По моя преценка с една атака на Инаска откъм вътрешната островна група, съчетана с морски щурм, градът може да бъде завзет за по-малко от седмица.
— Наистина ли? — каза с усмивка херцогът. Обърна се към капитан Хавревулен и попита: — Вие какво мислите, капитане?
Капитанът отвърна невъзмутимо:
— Мисля, че трябва да укрепим Инаска и да изпратим строга нота до Салматер.
— Аз също — каза Каспар и погледна Тал. — Добре се справихте, Хокинс. Капитан Хавревулен, съставете план за укрепяването на Инаска и ми го представете утре.
Капитанът се поклони и излезе. Каспар отново се обърна към Тал.
— Искам утре да започнете да нанасяте тази информация на нашите карти. Осъвременете ги. — Отпусна се в стола и добави: — Сега вървете да се измиете и да си починете преди вечерята. Това е всичко.
Тал се поклони и излезе. Амафи го чакаше, беше приготвил банята.
— Господарю, следващия път трябва да ме вземете със себе си. Трябва ви човек да ви пази гърба. — Амафи сниши глас. — Слугите чуват това-онова. Това място не е добро. Прекалено много политически съперничества и заговорничене.
— Виждам, че усвояваш езика добре — каза Тал, докато се потапяше в горещата вана.
— Вие заповядвате, аз се подчинявам, господарю. — Амафи натри със сапун едно кисе и махна на Тал да се наведе, за да може да му изтърка гърба. — Мое предимство е, че повечето хора не разбират колко съм умен и си мислят, че не разбирам езика им. Тъй че клюкарстват и се изпускат за някои неща.
— И какво толкова си разбрал?
— Целият слугински персонал се бои от Лесо Варен. Слугите му идват и си отиват, не се задържат дълго. Единствените хора, които го посещават, са херцог Каспар и понякога лейди Роуена.
— Хм. — Тал се зачуди какво ли е замислила Роуена. Той спазваше указанията на Конклава и не правеше никакъв опит да я заговори извън нормалния социален контакт, произтичащ от това, че и двамата служеха в двора на Каспар. Когато се виждаха — например на вечеря или по друг повод, — и двамата изпълняваха ролите си безупречно и никой не подозираше за предишната им връзка. Все пак Тал често си мислеше каква ли е нейната задача. Това, че посещаваше Варен, изостряше любопитството му.
Амафи продължи:
— Никой не знае Варен да е направил нещо лошо, но всички мислят, че е магьосник и зъл човек.
— С това съм склонен да се съглася — отвърна Тал. — Друго какво?
— Повечето по-стари слуги помнят херцог Каспар като съвсем друг човек, особено като момче. И обвиняват Варен, че е променил характера си.
— Човек избира.
— Вярно, но изборът, който прави, зависи от избора, който му се предлага.
— Понякога си доста проницателен, Амафи.
— Благодаря, ваше великолепие. Херцог Каспар много обича сестра си. Нищо не се отказва на лейди Наталия. Тя обича мъже, коне, луксозни тоалети и приеми. Тук има много забавления, поне по едно на седмица. Мнозина се домогват до ръката й, но Каспар я пази за важен брачен съюз.
— Иска да я направи кралица на Островите — каза Тал.
— Не съм експерт в политиката, ваше великолепие, но мисля, че това няма да стане.
— Съгласен съм — отвърна Тал и стана. Амафи го загърна в хавлиената кърпа и попита:
— Какво ще желаете до вечерята, господарю?
— Да хапна. Донеси хляб, сирене и вино, докато се обличам. След това намери онзи паж, Рудолф, и му кажи да дойде. Мисля, че е време да поразгледам цитаделата.
— Пак ли? — Амафи сви рамене. — Мислех, че сте видели всичко.
Тал се усмихна.
— Едва ли. Тук има неща, за които имам само смътна представа, Амафи.
— Разбирам, господарю. Тръгвам веднага. И Амафи се поклони и излезе.
Тал почна да се бърше. Толкова много неща имаше да научи. Стига да останеше жив достатъчно дълго, за да ги научи.