Писмо в бутилка
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Писмо в бутилка». Краткое содержание книги:
”
За Гарет това послание е единственият начин да даде израз на неугасващата си любов към жената, която е изгубил. Тереза, чиято вяра в романтичното е разбита от бившия й съпруг, е заинтригувана: „Кои са Гарет и Катрин? Каква е тяхната история? Наистина ли любовта им е била толкова силна?” Провокирана от тази мистерия и необяснимо привлечена от загадъчния непознат, Тереза се впуска в търсене, което ще я отведе до малък крайбрежен град. Събрани от случайността или нещо по-могъщо от нея, животът на Тереза и на Гарет ще се докоснат с определена цел в един разказ, в който отекват най-съкровените ни надежди да намерим онзи единствен човек и истинската любов.
— Готова ли си?
— Когато ти кажеш. Благодаря ти за обяда. Беше чудесен. Докато вървяха към изхода, тя беше напълно сигурна, че Гарет ще иска да се върне направо в магазина, но той я изненада с предложението си.
— Какво ще кажеш да се разходим край брега? Там, до водата, е по-хладно.
Когато тя му отговори утвърдително, той я поведе по кея и тръгна да слиза по стълбички редом до нея. Стъпалата бяха леко изкривени и покрити с тънък пласт пясък, което ги принуди да се държат за перилата. Щом слязоха на плажа, се запътиха направо към водата, вървейки под кея. Сянката му действаше прохладно в обедната жега, и когато стигнаха до напластения пясък до ръба на прибоя, двамата спряха, за да се събуят. Плажът беше претъпкан с налягали върху хавлиени кърпи хора или нагазили във водата.
Двамата тръгнаха един до друг покрай водата. Тереза попиваше с поглед гледката наоколо.
— Застояваше ли се дълго на плажа, откакто си тук? — попита я Гарет.
Тя поклати глава.
— Не, аз пристигнах едва онзи ден и сега за първи път идвам на плажа.
— Харесва ли ти тук?
— Много е красиво.
— Такива ли са плажовете на север?
— Някои, да, но тук водата е много по-топла. Бил ли си на северното крайбрежие?
— Изобщо не съм излизал от Северна Каролина.
Тя му се усмихна.
— Истински пътешественик, няма що!
Той се засмя.
— Не, но не мисля, че съм изпуснал кой знае какво. Тук ми харесва и не мога да си представя, че има по-хубаво място. Не съм и мечтал да отида другаде. — След няколко крачки той ѝ хвърли бърз поглед и смени темата. — Е, колко време ще останеш в Уилмингтън?
— До неделя. В понеделник съм на работа.
Още пет дни, помисли си той.
— Имаш ли познати в града?
— Не, никакви. Сама съм тук.
— А защо?
— Просто реших да видя това място. Чух хубави неща за него и реших лично да се уверя.
Той се зачуди на отговора ѝ.
— Често ли ходиш сама на почивка?
— Не, сега ми е за първи път.
Точно срещу тях се зададе жена, която тичаше, следвана от черен лабрадор. Кучето беше изплезило език от жегата, но жената не му обръщаше внимание и за малко да се бутне в Тереза. Гарет понечи да ѝ направи забележка, докато се разминаваха с нея, но си помисли, че това не му влиза в работата.
След малко заговори отново:
— Мога ли да те попитам нещо?
— Зависи какво.
Той се спря и се наведе да вземе две малки мидени черупки, които бяха привлекли вниманието му. След като ги огледа от всички страни, ги подаде на Тереза.
— Имаш ли си някого в Бостън?
— Не — отвърна тя, докато поемаше черупките.
Вървяха в плиткото и вълните се увиваха около краката им. Въпреки че очакваше такъв отговор, Гарет не можеше да проумее защо жена като нея прекарва повечето си вечери сама.
— Защо? Жена като теб би трябвало да има голям избор на ухажори.
Тя се усмихна и те продължиха да вървят.
— Благодаря, много мило от твоя страна. Но съвсем не е толкова лесно, особено като имаш дете. Трябва да се съобразяваш с много неща, когато се срещаш с някого. — След кратка пауза продължи: — А ти? Имаш ли си приятелка?
Той поклати глава.
— Не.
— Сега е мой ред да те попитам защо.
Гарет сви рамене.
— Ами предполагам, че още не съм срещнал някоя, с която да съм сигурен, че ще е за постоянно.
— Само това ли е причината?
Гарет разбра, че сега е моментът на истината. Можеше просто да потвърди това, което каза преди малко, и да сложи край на темата. Но той извървя няколко крачки, без да продума.
Докато се отдалечаваха от кея, хората на плажа започнаха да оредяват и сега единственият шум беше плисъкът на вълните. Пред тях, досами ръба на водата, бяха кацнали няколко морски птици, които в купом излетяха, когато двамата ги приближиха. Високо над главите им слънцето се отразяваше в пясъка и ги принуждаваше да присвиват очи. Гарет не я гледаше, когато заговори, и Тереза трябваше да се наклони към него, за да го чува през грохота на океана.
— Не, тази причина е по-скоро някакво извинение. Ако трябва да съм честен, дори не съм се опитвал да си намеря приятелка.
Тереза го наблюдаваше внимателно. Той беше вперил поглед право пред себе си, сякаш се опитваше да събере мислите си, и когато го чу да продължава, долови неохота в гласа му.
— Снощи не ти казах всичко за себе си.
Тя почувства, че нещо в нея се стегна — разбра със сигурност какво ще последва и стараейки се да запази неутрален израз на лицето си, възкликна:
— О, така ли?
— Аз също бях женен преди време — продължи той. — В продължение на шест години. — Сега се обърна към нея и изражението му я накара да трепне. — Но тя се спомина.