Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
Апартаментът е практически празен. Има разтегателен диван, бюро, лампа, компютър и модем. Може би ще ги оставя тук, когато си тръгвам. Компютърът е чист — или ще бъде, след като изтрия уличаващите файлове от хард диска. Колата е взета под наем и също ще бъде грижливо почистена от фирмата, докато разследването на полицията стигне до мен.
Старата ми хазайка обича да клюкарства. Чуди се защо толкова приятна, спретната личност като мен е избрала да живее в долнопробна сграда, обитавана от наркомани, бивши затворници и безработни. Казах й, че работя в отдел продажби на голяма международна компания за софтуер, че фирмата е трябвало да ми осигури жилище, но строителите още не са завършили сградата. Тя клати глава, възмущава се от неблагонадеждните строителни предприемачи и се надява, че до Коледа ще успея да се нанеса в новия си дом.
— Защото сигурно е тежко да нямаш собствено жилище, нали, мило дете? Особено на Коледа…
Очите й сантиментално се навлажняват. Чудя се дали да не й кажа, че повечето стари хора умират през зимата, че три четвърти от самоубийствата се извършват по време на коледните празници. Но засега трябва да пазя поведение, затова добродушно отговарям на въпросите й, слушам спомените й, държа се безупречно. За благодарност хазайката е сложила в апартамента ми пердета и ваза с прашни изкуствени цветя.
— Чувствайте се у дома си, макар и далеч от дома — казва тя. — И ако имате нужда от нещо, винаги съм на ваше разположение.
7
Мъжка гимназия „Сейнт Осуалдс“
Четвъртък, 23 септември
Всичко започна в понеделник и аз разбрах, че нещо се е случило, когато видях колите. Волвото на Пат Бишъп беше на паркинга както обикновено, винаги първото от вратата — Пат понякога прекарва цели нощи в кабинета си, когато има работа — но беше невероятно, че колата на Боб Стрейндж е тук преди осем сутринта, а до нея се мъдреше и аудито на директора, и ягуарът на свещеника, и пет-шест други коли, сред които и черно-бяла полицейска, всичките наредени на служебния паркинг пред къщата на портиера.
Лично аз предпочитам автобуса. В претовареното движение той е по-бърз, а и местата, на които ходя, са на работа и до магазина. Впрочем сега пътувам с карта за намаление и макар да не мога да се отърся от усещането, че има някакво недоразумение (възраст — 64? Как е възможно аз да съм на 64, за бога?), така спестявам пари.
Тръгнах по дългата алея към „Сейнт Осуалдс“. На завоя липите блестяха, позлатени от наближаващата есен, а от влажната трева се издигаха тънки струйки бяла пара. По пътя надзърнах в будката на портиера. Фалоу не беше там.
Никой в Стаята на учителя като че ли не знаеше какво точно се е случило. Стрейндж и Бишъп бяха в кабинета на директора с доктор Тайди и сержант Елис, участъковия полицай. От Фалоу все така нямаше и следа.
Зачудих се дали някой не е влязъл с взлом. Такива неща се случват от време на време, макар че в повечето случаи Фалоу си гледа работата. Вярно, подмазва се на началството и, разбира се, от години взема подкупи. Дребни неща — чувал въглища, кутия бисквити от кухнята, плюс рекета на ученици за отварянето на шкафчетата, но иначе е достатъчно отговорен, а като се има предвид, че взема заплата, равна на една десета от заплатата на най-младия учител, човек си затваря очите. Надявах се да не се е случило нищо лошо с Фалоу.
Както винаги, учениците бяха най-добре осведомени. От сутринта се носеха какви ли не слухове: че Фалоу получил инфаркт, че заплашил директора, че го уволнили. Но Сътклиф, Макнеър и Алън-Джоунс дойдоха при мен в междучасието и ме попитаха с типичния весел, непринуден вид, който си придават, когато знаят, че някой друг е загазил:
— Сър, Фалоу арестуван ли е?
— Кой ви каза? — попитах аз в отговор с преднамерено многозначителна усмивка.
— О, чух някой да споменава нещо подобно. — Във всяко училище слуховете са разменна монета и аз не очаквах Макнеър да издаде информатора си, но явно някои източници са по-сигурни от други. Изражението на лицето му ме наведе на мисълта, че тази клюка идва от човек, на когото може да се вярва.
— Намерили скривалище в къщата на портиера — каза Сътклиф. — Измъкнали какви ли не неща.
— Като например?
Алън-Джоунс сви рамене.
— Кой знае!