Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
— Напълно — отговарям. — Кити представи сценария пред Ели Рот и привлече Грета.
Изчервявам се и се питам защо говоря, сякаш се опитвам да убедя себе си. Спирам такси.
— Скачай в колата — казвам. — Предстои ни важна среща.
— Ммм — весело мърка Триш, докато се настанява на изтърканата кожена седалка. — Самовглъбените гении Марк Суон и Триш Евънс. Мислиш ли, че би ме харесал?
Поглеждам я и си представям малкото й крехко тяло до едрата фигура на Марк Суон, като балерина до Арнолд Шварценегер (какъвто беше, когато се снима в „Зов за завръщане“).
— О, да — отвръщам с леко огорчение. И кой би ме упрекнал? — Не се и съмнявам.
Явно ще бъде съдбоносна среща. Кити се цупи, защото няма да се състои в нейния офис. Ели Рот е наредил всички да отидем на четвъртия етаж. Все пак е твърдо решена тя да командва парада.
— Триш, скъпа — бърза да я приветства Кити, когато пристигам, следвана от сценаристката. — Изглеждаш фантастично, просто зашеметяващо. Ели много ще те хареса.
Днес самата тя е особено издокарана, с жълт вълнен костюм, перли колкото орехи, пръстена с диамант, лимоновожълти обувки с много високи токчета, тънки като игли, и мека бяла чанта „Шанел“, окачена на рамото й. Прилича на разцъфнала жълта маргаритка.
— Грета ще бъде тук всеки момент — обещава, докато чакаме пред асансьорите, и се оглежда като момиче в клуб, хвърлящо око наоколо за някой богаташ. Триш е чудесна, но днес няма да бъде обект на голямо внимание. — Марк Суон също — чудя се чий задник ще целува по-напред, ако пристигнат заедно? — Анна, бъди така добра да вземеш записките си. Джон, донеси бележника ми.
— Джон? — питам. Какво ще прави Джон на тази среща, по дяволите?
— Разбира се, Анна — казва Кити с познатата престорена любезност, която означава, че ако отново отворя устата си, ще ме убие. — Той също е част от екипа!
Джон ми се усмихва със злорадство и не пропуска да се подмаже:
— Веднага, Кити.
Опитвам се да се усмихна. Може би просто съм параноичка. Джон наистина работи за Кити. Може би е намерила някаква задача за него. Може би търси специалисти по декори, дизайнери на костюми…
— Триш, върви с Анна, скъпа. Тя ще те представи на Ели — нетърпеливо казва Кити. Явно иска да се отърве от нас, за да посрещне Грета сама. И Марк.
Завеждам Триш в разкошния кабинет на Ели Рот на четвъртия етаж. Едва сега започвам да вярвам, че съм на път да превърна един филм в реалност. Защото обстановката тук е на светлинни години от малките офиси долу, в които цари безпорядък. Всичко говори за невъобразими корпоративни суми. Рот вече е свалил емблемата на „Уининг“ и е сложил страхотно лого на „Ред Крест“. Мекият бял мокет заглушава стъпките, от огромния японски водоскок се носи успокояващо шуртене, а бонзаите в керамични саксии са подрязани и оформени като малки скулптури. И тук телефоните непрестанно звънят, но звукът им е приглушен, а секретарките не са изтормозени и плахи като Клер, а уверени тридесетгодишни жени със сака и равни обувки.
— Е — Рот ни посреща на вратата. Офисът му е със затъмнени стъкла от пода до тавана и обзаведен е в стил, характерен за Ел Ей. Без да обръща внимание на двама ни с Джон, се усмихва на Триш. — Значи това е сценаристката. Имате невероятно въображение.
Детегледачката поглежда ангелски красивото му лице и се усмихва.
— Добре съм се справила, нали? — пита го. — Много мислих върху този сценарий.
— Разбира се — спокойно я уверява Рот. — Имаме само няколко забележки…
Сърцето ми се свива. Ще го съсипе, а е почти идеален. Защо продуцентите постъпват така? Влюбват се в един сценарий, откупват го, а после го променят, докато стане неузнаваем и ужасно блудкав.
— Няма проблем — Триш ме поглежда с израз на доверие. Кокетно се усмихва на Рот, но той сякаш не забелязва.
„Бизнесът си е бизнес“, предполагам.
Кити блъсва вратата, без да почука, и се отдръпва, за да стори път на жена, облечена в черно от главата до петите, с извити тъмни очила.
— Грета! — Рот приветливо й се усмихва. Прекосява стаята със скоростта на светлината, подава й ръка и я повежда към дивана. Кити се намръщва. — Искрено се радвам да те видя. За нас е голяма чест.
Целува й ръка.
— Бих пийнала кафе — пожелава достолепната дама малко надменно.
— Разбира се — Рот щраква с пръсти. — Донесете на госпожа Гордън едно кафе.
Никой не помръдва.
— Какво чакаш, Анна? — подканва ме Кити. — Чу Ели.
Тъкмо ставам на крака, за да вляза в ролята си на слугиня, когато вратата отново се отваря и влиза Марк Суон.
— Извинявайте за закъснението — казва той.