Двойникът на нинджата (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойникът на нинджата (Част I)». Краткое содержание книги:
На фона на една изключителна, наситена с напрежение международна интрига двамата врагове отново се изправят един срещу друг…
— За мен е чест да ви видя, Линеър-сан — поклони се официално следователят.
— За мен също — отвърна на поклона Никълъс и прибра в джоба си портативното „Ками“. Вечно компетентният Канда Тьорин току-що му беше предал информация за около дузина членове на управителния съвет на „Денва партнърс“. Информацията се появи върху екрана на „Ками“ под формата на единици и нули, които апаратчето безпогрешно превърна в нормална реч. — Вие се радвате на огромна репутация, особено след обвиненията, които подготвихте срещу Тетцуо Акинага и Йошинори… — Единият от тези хора беше кръстник на японската мафия, а другият — необвързан, но изключително влиятелен политик, който имаше пръст в свалянето на последните осем министър-председатели на Япония. — Славите се като най-последователния реформатор в тази страна.
Успехът на прокуратурата по делото Акинага беше от особено значение за Никълъс. Тетцуо Акинага беше оябун на могъщия токийски клан Шикей. Якудза се гордеят с факта, че са извън обществото и обичат да се кръщават с фатални имена. В превод „шикей“ означава „смъртна присъда“. Акинага беше един от членовете на Вътрешния съвет на Кайшо, който под маската на верен приятел и ученик на Микио Оками се беше оказал най-опасният му враг. На практика той беше и последният, всички останали врагове на възрастния дон бяха преминали в отвъдното.
— Разполагам с отличен екип от верни хора — отвърна Танака Гин, изправен гологлав под дъжда. Вдигнатата яка на зеленикавия шлифер беше единственият признак, че си дава сметка за неблагоприятното време. — Радвам се, че веднага се отзовахте на молбата ми за среща.
— Не по-малко от вас желая да установя самоличността на хората, които откраднаха данните на „Кибер-нет“ — отвърна Никълъс.
Танака Гин извади ключ и отвори тежката бронзова врата, върху която бяха залепени оранжеви полицейски лепенки с надпис:
Внимание! Полицейско разследване! Влизането забранено!
Никълъс мълчаливо го последва.
Озоваха се във вътрешността на сграда, която поразително приличаше на класическа сайгонска вила от колониалния период. Осветлението идваше от скрити в стените неонови тръби и безупречно имитираше светлината на мрачния ден, която би трябвало да идва от прозорците със спуснати щори. Въздухът тежеше от миризмата на ароматични пръчици и анасон. В това имаше нещо заплашително и Никълъс неволно се стегна.
Танака Гин затвори вратата след него и се обърна да го погледне:
— Ще бъда напълно откровен с вас, Линеър-сан. Приех да ви помогна в разследването само защото за това ме помоли Танцан Нанги. Той е човек, към когото изпитвам огромно уважение — пристъпи към дългата маса до стената и включи два големи лампиона на бронзови стойки. — Иначе работа имам предостатъчно… Разследвам убийството на Родни Къртц — известен немски бизнесмен, последвано от прегазването на съпругата му Гиай, която е от виетнамски произход. — Разпери ръце и добави: — Тук е бил убит господин Къртц…
Никълъс кимна с глава:
— И аз ще бъда откровен с вас, господин прокурор. На практика не съм молил за помощта ви, винаги предпочитам да работя сам.
— В Токио това е доста опасно занимание. Официално не бих ви дал подобен съвет.
— А неофициално?
— Чувал съм това-онова за вас, Линеър-сан — усмихна се Танака Гин. — Нанги-сан говори за вас като за собствен син. Нещо, което не мога да отмина без внимание… — замълча за секунда, после добави: — Готов съм да ви предложа помощта си, особено ако имате полза от нея. Но… бих предпочел тази помощ да не доведе до усложнения в служебното ми положение.
— Ще имам предвид това, господин прокурор — отвърна Никълъс и усети внимателния поглед на другия изпод полуспуснатите клепачи.
— Радвам се.
Танака Гин извади фенерче и насочи лъча му към стените. Забави се пред нещо, което наподобяваше капчици изсъхнала кръв.
— Желаете ли да изляза, господин прокурор? — попита Никълъс.
Лъчът на фенерчето остана върху кървавите петна.
— Предполагам, че сте познавали убития, Линеър-сан.
Аха, ето какво си чувал за мен, въздъхна в себе си Никълъс.
— Срещал съм го веднъж-дваж пъти — кимна той. — Но не го познавах отблизо.
— Така ли? — извъртя се на токовете си Танака Гин, клепачите му леко се повдигнаха. — Но той е бил един от партньорите ви в „Кибер-нет“…
Проклет да е онзи хлапак Канда Тьорин с манията му да пусне „Кибер-нет“ по най-бързия начин! Този прокурор знае за системата повече от мен!