Двойникът на нинджата (Част I)

— Чувствам го — объркано промълви Джаки. — Искам да кажа, че почувствах нещо в мига, в който влязох тук… Какво е то? Духът на Дона ди Пиаве или Божията ръка?

— Мога да ти помогна в много отношения, дете мое — въздъхна Бърнис. — Но не и тук. Сама трябва да откриеш същността на това присъствие, защото за всеки човек то е различно — очите й изпитателно се впиха в лицето на момичето. — Това представлява ли интерес за теб?

Въпросът беше зададен небрежно, сякаш я питаше дали иска да я придружи на вечерната разходка. Но Джаки усети скритото напрежение в него. Търсенето на истината за присъствието е нещо, което ще продължи до края на живота й — тя беше сигурна в това. Огромното значение на тази мисия малко я плашеше. Едновременно с това изпитваше приятна възбуда. Дали тя се дължеше на загадката? Дали не беше следствие от жестоката бруталност на света, в който се беше родила? Свят, от който искаше да избяга почти през целия си съзнателен живот?

— Да — дрезгаво отвърна тя. — Представлява огромен интерес за мен!

— Чудесно — кимна Бърнис. — Това означава, че не съм се излъгала в първоначалното си предчувствие. Още като те зърнах, разбрах, че и ти — подобно на мен самата — си носител на промяната… — взе ръката й, Джаки потръпна от топлината, която сякаш се преля в жилите й. — Ето — прошепна Бърнис. — Реакцията започна…