Кървав сняг
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав сняг». Краткое содержание книги:
От Москва Джак се отправя по опасната следа, оставена от дипломати, престъпници и корумпирани политици. Задачата му допълнително се усложнява от двете му неочаквани спътнички — Аника, отцепил се руски служител на тайните служби, и Али, дъщерята на президента.
Превърнал се в част от един глобален пъзел, Джак се опитва с помощта на уникалния си ум да подреди парчетата на мозайката, които другите дори не забелязват. Докато се старае да осигури безопасността на двете млади жени и да разкрие истината за смъртта на сенатора, Джак осъзнава колко високо са стигнали корупцията и предателството в средите на американската и руската политическа класа.
— И така, каква е историята ти? — попита толкова внезапно Аника, че Али се стресна, сякаш някой я е хванал да пуши в леглото.
— Нямам история.
Това беше автоматична защита и Аника веднага го разбра.
— Глупости! Всеки има история. Защо изглеждаш седем години по-млада, отколкото си?
— Базедова болест — отвърна Али, като мислеше, че се е отървала лесно. — Тя обърква растежа и развитието.
— Значи цял живот ще изглеждаш като на петнайсет?
Али отново се стресна, защото въпросът повтаряше като ехо нейните собствени мисли.
— По дяволите, не! Поне се надявам, че не.
— Защо не? Мисля, че това донякъде е готино. Всички около теб ще стареят. — Аника се засмя. — Само си помисли, когато дъщеря ти стане на петнайсет, хората ще ви мислят за близначки.
По някаква причина Али не намери това за забавно и го заяви доста категорично.
— И така, връщаме се отново на първоначалния ми въпрос — каква е историята ти? — Аника се извърна леко и така опъна още ръката, която Али пазеше да не се намокри. — Съвсем сигурна съм, че не е базедовата болест, от която страдаш — преодоляла си я преди години.
— Как би могла да знаеш това?
— Говориш за нея без колебание. Но има и нещо друго, нали? Над теб сякаш е надвиснала някаква сянка.
— Не зная за какво говориш.
Али видя как отражението на Аника сви рамене.
— Възможно е и да е така, но се съмнявам. — Тя се опита да извърти ръката си. — Хей, няма да успея да си измия гърба, защото не мога да се завъртя.
Али изруга, разви кърпата си и след като дръпна завесата, стъпи с единия крак под душа. Взе сапуна, който й подаде Аника, и с бързи кръгови движения насапуниса гърба й. Аника премести малко душа и наведе глава, така че водните пръски да стигат и до гърба й. По него имаше поредица от вертикални белези.
— Какви са тези неща? — попита Али.
— Точно такива, на каквито ти приличат — гласеше лаконичният отговор на Аника.
— Готова си. — Али върна сапуна в сапунерката и като продължаваше да поддържа лявата ръка на Аника изправена, излезе обратно на плочките.
Малко след това Аника спря душа. Тишината в малкото помещение изглеждаше оглушителна. „Ау, много е красива“, помисли си Али миг преди да подаде хавлиена кърпа на рускинята.
Докато Али повторно се увиваше в кърпата си, Аника каза:
— Имаш красиво тяло.
— Не е вярно.
— Кой ти го каза?
— Достатъчно е да се погледна в огледалото.
— Кажи ми, някога била ли си с момче?
— Да съм била? Имаш предвид в библейския смисъл? Искаш да кажеш дали са ме чукали? — Али поклати глава. — Господи, не!
— Защо „господи“? Какво общо има Господ с това?
— Това е просто израз.
Аника поклати глава.
— Вие, американците, с вашата религия. — Тя започна да си суши косата. — Знаеш ли, с тази късо подстригана коса ми напомняш на Натали Портман.
— Стига бе, това са глупости. — Али се огледа критично в огледалото.
— Защо бих те излъгала?
— Мога да се сетя за няколко причини.
— Предполагам, че всички те са свързани с Джак.
Али не можа да се сдържи да не се засмее и тогава Аника също се засмя. Али видя, че другата жена се затруднява да избърше гърба си. Без да се налага да я молят, тя хвана края на кърпата й и започна да попива капките вода.
— Не се безпокой, вече не ме боли.
Въпреки това Али продължи внимателно да суши гърба й. Белезите я накараха да се замисли за жестокостта, болката, разпадането, загубата и, неизбежно — смъртта.
— Имах приятелка. — Думите излязоха сами от устата й, преди да е осъзнала, че ги изрича. — Ема. Тя беше дъщеря на Джак. Беше най-добрата ми приятелка в колежа. Загина в края на миналата година. Удари колата си в едно дърво.
— Това е ужасно. Беше ли с нея?
Али поклати глава.
— Тогава и аз щях да съм мъртва — каза тя и си пое дъх — или може би, ако бях с нея, щях да я спася.