Мъжеядката
- Автор: Грэйзер Джиджи Леванджи
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9547333720
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъжеядката». Краткое содержание книги:
— Клариса…
— Побързай с този цип!
— Не, няма да сваля този цип! — плахо запротестира майка й.
— Адвокатът още ли е тук? — попита Клариса, без да се обръща.
— Вижте, госпожице Алпърт, моят клиент само се опитва да защити интересите на семейството си. Съвсем разбираемо е… — Кийт Слокъм смутено пристъпи от крак на крак.
Междувременно Клариса беше успяла сама да се справи с ципа.
Майка й изпъшка и седна на канапето, като си вееше.
Клариса остана по бикини и сутиен „Ла Перла“. Тя се обърна с лице към адвоката и повтори натъртено:
— Предайте на клиента си, че Клариса Реджина Алпърт не подписва предбрачни договори. Въпрос на принципи.
След което му връчи сутиена си.
— Съжалявам да чуя това… — промълви адвокатът.
— Този вид споразумения по същество противоречат на убежденията ми.
— Разбирам… Уважавам гледната ви точка, госпожице…
— О, небеса… — чу се откъм канапето. — О, майко, ако беше жива…
— Стига, мамо! — Клариса отново се обърна към адвоката. — Можете също така да му предадете, че го обичам.
— Дали някой път бихме могли… да обядваме заедно?
— Не. По-скоро предайте му, че го обичах. Чухте ли ме добре. В минало време. Важно е.
Когато вратата хлопна зад гърба на смаяния Кийт, Клариса изгледа строго майка си.
— Защо клатиш глава? Надявам се заради нахалството на този тип? Какво безочие само…
— Клариса, ти си гола.
Клариса си наля поредната чаша шампанско и си наметна пеньоара.
— Е, сега доволна ли си?
— Защо се инатиш така? Не разбирам… Човекът има право. В наши дни всички подписват предбрачни договори. — Майка й говореше толкова разпалено, че от бурното жестикулиране розовата шапчица тип „Кукувиче гнездо“ падна от главата й.
Клариса я грабна и я запрати през отворения прозорец.
Майка й пребледня, все едно бяха изхвърлили новородено.
— Как можа?! Какво направи с шапката ми?! Струваше двеста долара, известно ли ти е?!
Клариса се отпусна на дивана и отвори едно списание.
— Майко. За кой път ти казвам — имай ми повече вяра!
Майка й се изпъна като войник, приглади роклята си и пое дълбоко дъх.
— Е, трябва да съобщя новината…
— Каква новина?
— Че сватба няма да има. — Тя звучеше задавено.
— Кой е казал, че няма да има сватба? — Клариса се приближи до майка си и я прегърна през рамо. — Хайде, седни и се успокой. Направи си още един коктейл.
Пет минути по-късно Аарон стоеше на вратата, облечен в смокинг. Изглеждаше толкова сладък, че Клариса едва не се разплака от вълнение. Само мисълта, че е похарчила 500 долара за грима си, я спря.
— Госпожо Алпърт — леко се поклони Аарон на майката на Клариса и я целуна по бузата, — виждате ми се разстроена…
— О, то е защото дъщеря ми току-що изхвърли шапката ми през прозореца.
— Нямах избор — отсече Клариса. — Беше отвратителна.
— Ще ви купя нова шапка — обеща Аарон. — Но и така изглеждате прекрасно.
— Косата ми е сплескана…
— Напротив. Великолепна е.
Майка й се изчерви като момиченце.
— Ами ти? — обърна се Аарон към Клариса. — Как ти дойде наум да се разсъблечеш пред семейния адвокат?
— Той се държа грубо.
— Така значи… Представям си докъде би стигнала, ако се беше държал мило…
Аарон погледна към майка й.
— Госпожо Алпърт, ще ни извините ли…
— Мамо — поправи го тя.
— Мамо — послушно повтори Аарон.
Клариса завъртя очи.
Преди да излезе от стаята, майка й настоятелно я изгледа.
— Слушай човека! Той поне има разум в главата си.
После вирна глава и тръгна към вратата. Клариса познаваше тази походка — майка й се стараеше да пристъпва гордо като фазан, но по-скоро подскачаше като яребичка.
— Е? — погледна Клариса Аарон.
— Е?
— Значи няма да подпишеш.
— Няма да подпиша.
Аарон седна. Изведнъж й се стори състарен. Изглеждаше поне на трийсет.
— Клариса. Искам да седнеш до мен… Добре. А сега искам да затвориш очи.
— Защо?
— Защото аз те моля.
Тя въздъхна и затвори очи.