Соломоново решение

— Така да бъде — рече съдията, която дори не се опита да скрие изненадата си.

Всеки момент щеше да произнесе решението си, когато неочаквано Фиона избухна в шумен плач. Наведе се и прошепна нещо в ухото на адвокатката си.

— Госпожо Абът — обади се съдия Бътлър, на която риданията на ищцата очевидно не правеха особено впечатление. — Готвя се да произнеса решението си относно предложеното споразумение.

— Един момент — видимо смутена се изправи госпожа Абът. — Изглежда, клиентката ми смята, че в този си вид то облагодетелства обвиняемия.

— Така ли? — повдигна вежди съдията и впери поглед във Фиона. Госпожа Абът докосна рамото на довереницата си и тя мигом се изправи и стоя с наведена глава, докато съдията продължи: — Госпожо Ратфорд, да разбирам ли, че споразумението, което вашият адвокат е изготвил, вече не ви задоволява?

Фиона кимна мрачно.

— В такъв случай предлагам решение, което се надявам ще доведе този случай до по-бързо приключване.

Фиона вдигна радостно лице, а Боб се изхлузи още по-ниско в стола си.

— Може би ще е по-добре вие лично да изготвите два списъка, така както вие виждате справедливото разделяне на имуществото на съпруга ви, и да ги представите на вниманието на съда.

— С радост ще го направя, ваша милост — кротко отвърна Фиона.

— Съгласен ли сте, господин Декстър? — обърна се съдия Бътлър към другата страна.

— Да, госпожо — отговори Декстър, който видимо полагаше големи усилия, за да прикрие възмущението си.

— Да смятам ли, че това са инструкциите на вашия довереник?

Декстър насочи за пореден път очи към Боб, който този път не си направи труд дори да вдигне поглед.

— Госпожо Абът — насочи съдията вниманието си отново към адвокатката на Фиона, — имам ли вашата дума, че клиентката ви няма да се отметне от подобно уреждане на нещата?

— Уверявам ви, че тя ще приеме всяко ваше решение от тук нататък.

— Така да бъде — заключи съдия Бътлър. — Ще се видим отново утре в десет, и се надявам, че госпожа Радфорд ще е готова с двата списъка.