Джъстис
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Джъстис». Краткое содержание книги:
— Разбирам. Човешките същества могат да бъдат много гадни, нали?
Миднайт я погледна изненадано.
— Знам колко погрешно разсъждават моите хора. — Джеси сви рамене. — Някои са добри, други заслужават куршум в главата.
Жената от Новите видове опита да скрие усмивката си, като обърна глава напред, за да следи пътя.
— Освен това сме необходими тук, защото Джъстис и Съветът решиха, че трябва да се грижим за всички наши хора. Някои от жените ни пристигнаха скоро в Хоумленд и имат нужда от по-силни жени, които да се грижат за тях.
Джеси се размърда на мястото си.
— Имаш предвид жените-подаръци?
Миднайт се намръщи и стрелна спътничката си с предпазлив поглед.
— Какво знаеш за тях?
— Всъщност, дяволски много. До тази сутрин бях част от групата, която ги спасява и им помага да се върнат при народа си.
Шофьорката рязко наби спирачки. Джеси почти се блъсна в таблото. Жената с цяло тяло се обърна в седалката и застана с лице към пътничката си, оглеждайки косата й.
— Това си ти! Ти си Джеси! — Усмивка озари лицето на Миднайт. — Тайни и Халфпринт говорят за теб през цялото време! Всички го правят, но тези двете най-много.
Джеси се отдръпна от предното стъкло и се намести отново в седалката.
— Тайни и Халфпринт са тук? Наистина ли? Какво се е случило с убежището, където щяха да живеят?
— О, не ги изпратихме там. Стана твърде опасно. Не желаем онези добри човешки жени или нашите да пострадат. Те получаваха смъртни заплахи заради укриване на Нови видове. — Миднайт все още се усмихваше. — Почакай, само да им кажа, че си тук! Те се прекланят пред теб. Всеки път, когато се чувстват уплашени и изпаднат в паника, си мислят за теб. Ти си дребна като тях, но те казаха, че си безпощадна. — Тя погледна към спътничката си и усмивката й стана по-широка. — Нямаш вид на толкова свирепа. Изглеждаш дребна и крехка.
— По-силна и по-жестока съм, отколкото изглеждам. — Джеси се засмя.
Миднайт сякаш не бе убедена в това.
— Сега ще те закарам до къщата ти и след това до медицинския център. После ще кажа на жените, които си спасила, че си тук. Те може да ти опекат нещо. Учат се да готвят и са горди със своите умения. — Миднайт вдигна крак от спирачката и даде газ. — Не наранявай чувствата им. — Думите й прозвучаха заплашително.
Джеси се облегна назад в седалката.
— Дори не съм си го и помислила. Обичам сладкиши и бих искала да опитам техните.
Около две дузини наистина симпатични къщички бяха разположени от другата страна на езерото, боядисани в най-различни цветове. Джеси се надяваше да получи една от тях. Те бяха много по-големи, отколкото си бе представяла, когато чу да ги наричат вили. Постройките, които виждаше, бяха с площ около сто и четиридесет квадрата. В действителност не приличаха много на такива, младата жена вдигна рамене, но разстоянието до тях бе твърде голямо. Когато минаха покрай портата, водеща към тях, Миднайт не намали скоростта.
— Това не бяха ли виличките? — Джеси изви глава и се загледа след тях.
— Казаха ми да те закарам до другите къщи.
— Още ли има?
— Това тук е човешката зона — за хората, които работят или посещават Хоумленд. Ти си определена за зоната на Новите видове.
Джеси се обърна към Миднайт и я погледна намръщено.
— Зоната на Новите видове? Само Нови видове ли живеят там?
— Да. Не знам защо. Попитах, но ми наредиха да го направя. И аз го правя.
Стигнаха до друг комплекс с контролиран достъп. В една барака стоеше охрана — офицер от Видовете, облечен в черна униформа. Шофьорката наби спирачки.
— Това ли е човешката жена? — Мъжът се вгледа с любопитство в Джеси.
— Да — потвърди Миднайт. — Тя е.
— Добре дошла. — Пазачът се усмихна. — Вашият дом е приготвен, госпожице Дюпре. Казаха ми да ви съобщя, че ако имате нужда от нещо, само трябва да ме уведомите. Ако не съм тук, тогава на онзи, който е дежурен. Винаги има един от нас на портала. Просто натиснете бутона от вътрешната страна на входната врата на къщата ви, за да се свържете с нас. Той е ясно обозначен. Неговият сигнал ще ни извести, че имате нужда от помощ. — Погледът му се обърна към Миднайт. — Къщата й е на самия връх на хълма. — И той посочи нататък. — Онази розовата до тъмносинята.
— Благодаря. — Джеси се усмихна насила. Защо са ме настанили тук?
Офицерът натисна някакъв бутон и вратите се отвориха широко. Миднайт продължи към крайната цел. Джеси разглеждаше вилите, покрай които минаваха. Бяха подобни на онези, определени за живеене на човешките същества, които вече бе видяла. Тези също бяха много симпатични, по-ново строителство, и изглеждаха по-големи по площ, отколкото на хората. Комплексът бе построен на хълма с изглед към вътрешността на Хоумленд.