Джъстис
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Джъстис». Краткое содержание книги:
— Благодаря. Уведомихме в офиса за вашето пристигане. Оттам ще изпратят джип за вас, госпожице Дюпре.
— Просто Джеси. Благодаря.
Мъжът й се усмихна.
— Аз съм Флейм, а партньорът ми, дето сърдито гледа протестиращите, е Слаш. Благодаря за удоволствието, което ни достави с думите, които каза на онзи човек там. Той обича да ни се подиграва.
— Удоволствието е мое. Когато започне отново да ви дразни, просто скандирайте насреща му „Елвис“, и се обзалагам, че той ще млъкне. — Тя му намигна. — Това е най-добрият начин да се справите с тях. Тази дума напълно ще го вбеси, той ще знае, че е обида, но останалите няма да разберат.
Флейм се изсмя.
— Ще го запомня и ще го предам на другите.
— Смятам, че така е честно да му го върнете. Сигурна съм, че трябва да се примирявате с адски много неща. Може ли да ти задам един личен въпрос?
— Естествено. — Той сви рамене.
— Защо избра да се казваш Флейм? Разбирам косата ти да беше яркочервена, но тя е светлочервена.
— Обичам да наблюдавам как гори огънят. — Усмихна се. — Често прекарвам нощите като седя вън пред огнището. Миризмата на горящо дърво е приятна, а пламъците са красиви и толкова живи.
— Винаги съм искала да задам този въпрос. Късметлия си, че си имал възможността сам да избереш името си. Аз бях принудена да се примиря с Джесика Марли Дюпре. — Тя поклати глава. — Моите родители ме убеждаваха, че е хубаво. Мисля, че са пушили наркотици, докато са римували двете ми имена. — Флейм се разсмя. — Ето защо настоявам да ми викат само Джеси. Когато чуя някой да ме нарича с пълното име, ми призлява. Звучи, сякаш трябва да пея стари кънтри песни или нещо такова. Така че, името е от значение.
— Удоволствие е човек да те има около себе си. — Засмя се отново мъжът. — Родителите ти са свършили добра работа.
— Благодаря.
— Наистина ли ще работиш при нас?
— Да. Не знам какво точно ще правя. Тази сутрин ме изритаха от екипа и ме изпратиха тук.
Усмивката му помръкна.
— Искаш да кажеш, че са те уволнили? Защо са те отстранили от групата?
— Бях простреляна. Просто драскотина, наистина. Също така убих и трима тъпанари, но те си го заслужаваха. Това е дълга история. Беше добра стрелба. Но моят баща е сенатор Джейкъб Хилс. Като научи и полудя от притеснение. Уволни ме, за да е сигурен, че повече няма да съм в опасност, или да попадам в ситуация, в която може да се наложи да убивам задници. — Усмихна се, за да смекчи думите си. — Предполагам, е решил, че тук ще е по-безопасно. — Тя огледа високите стени и тежковъоръжените офицери, които патрулираха горе. — Забелязвам, че това място е доста сигурно.
Флейм се засмя.
— Къде те простреляха?
Джеси се обърна с гръб към него и повдигна косата си. Раздели я на път, за да покаже обръснатата площ — около пет сантиметра дълга и два и половина широка — покрита с марля.
— Просто една драскотина. Куршумът е отнесъл малко от кожата на главата, но… — Пусна косата си и се обърна отново към мъжа. — Не забравяй винаги да носиш бронежилетка по време на дежурство. — Погледна към неговата. — Моята пое два куршума от снайпер в гърба. — Тя посочи към жилетката му. — Вършат работа. Всичко, което имам е няколко натъртвания.
— Невероятно! Имаш ли приятели тук? Покрай дейността ти в спец групата, трябва да си завързала някои познанства.
— Не. Срещала съм се с няколко души, но с никой от тях не съм прекарала много време. — Освен Джъстис. Но не го спомена на глас.
— Защо не ми се обадиш, когато се настаниш? Имаме си бар. Ще се радвам да те черпя една бира и да те запозная с всички. Мисля, че ще спечелиш куп приятели. Много си забавна.
— Става. Хубаво е човек да има повече приятели.
— Имаме телефонен указател. Номерът ми е вътре. Търси Флейм, нямам фамилно име. Все още не ми се е налагало да избирам такова.
Джип, управляван от жена от Новите видове, приближи към портата. Тя беше едра, явно експериментален прототип, а не подарък. Джеси нямаше много опит с подобни жени, освен с една, когато бе прекарала известно време в Резервата. Тя много харесваше Брийз.
— Това е твоят шофьор. Вярвам, че ще живееш и работиш тук с радост, Джеси. За мен беше истинско удоволствие да се запознаем. Надявам се скоро да те черпя една бира. Обади ми се. — Флейм й помаха с ръка за довиждане.