Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Пророчески сънища - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пророчески сънища

Электронная книга - «Пророчески сънища». Краткое содержание книги:

Гуен Фрейзър притежава необикновен паранормален талант — тя вижда духове. Открива ги в огледала, прозорци и водни повърхности. Общува с тях, най-често, за да им помогне да разберат кой стои зад насилствената им смърт. Младата жена изкарва прехраната си, като разчита аури и тълкува сънища.
1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 107
Перейти на страницу:

— Очевидно и ти имаш опит в това отношение — отбеляза Гуен.

— Да. Но за разлика от теб, аз израснах в семейство, което приемаше факта, че ние със Сам и Ема сме различни. — Джъдсън се усмихна. — Трябва да отбележа, че само татко го приемаше. Мама все още опитва да се преструва, но дълбоко в себе си знае истината.

— Сигурна съм, че майките винаги знаят истината за децата си, независимо дали я признават или не.

— Вероятно — съгласи се той. — Добре, нападението в килера обяснява как си открила, че можеш да накараш един мъж да избяга с викове от теб. Но това е било съзнателно действие от твоя страна, и то при самозащита. То не обяснява защо би накарала някой любовник да избяга с викове.

— Не и съзнателно — увери го тя. — Честна дума.

— Несъзнателно ли?

Гуен се намръщи.

— Проблемът е с аурата ми. Когато спя, сънувам много по-интензивно от останалите хора. Аурата ми по време на сън влияе на всеки, който е във физически контакт с мен в този момент. Ако този човек е заспал и сънува, моите енергийни потоци на сънищата надвиват неговите. Резултатът е особено неприятен кошмар, така са ми казвали.

— Е, това отговаря на един въпрос — каза Джъдсън доволен.

Тя повдигна вежди.

— За любовния ми живот ли?

— Не, а за това защо Зандър Тейлър е скочил във водопада. Ти си предизвикала кошмара му, нали? Той е полудял и е побягнал.

Гуен притвори очи.

— Знаех, че ще се досетиш рано или късно.

— Добре си се справила.

Тя отвори очи и го погледна напрегнато.

— И не те тревожи фактът, че мога да предизвикам у някого толкова силен кошмар, че той да предпочете да се самоубие, за да избяга от него?

Джъдсън докосна голото й рамо.

— Всички си имаме своите недостатъци.

— Доста е великодушно да го наречеш недостатък, при положение че това ме превръща в основен заподозрян за няколко убийства. А за случая със Зандър Тейлър направо бях обвинена.

— Той не е голяма загуба за света — подсмихна се Джъдсън.

— Не приемаш това, което ти разказах за мен, сериозно, нали?

— Приемам теб сериозно, Гуендолин Фрейзиър. Много, много сериозно.

Джъдсън стисна лицето й с длани и придърпа устните й върху своите. Целува я, докато тя отново се обви около него.

Доста по-късно той се събуди от усещането, че някой го разтърсва леко.

— Джъдсън — подвикна тихо Гуен.

— Какво? — Той не отвори очи.

— Джъдсън, събуди се.

Настойчивостта в гласа й го разсъни напълно. Той седна бързо и веднага огледа стаята с паранормалното си зрение, за да провери за заплаха. Не забеляза нищо тревожно.

— Какво не е наред?

— Нищо. — Гуен стоеше на колене сред разбърканите завивки. Очите й грееха развълнувано. — Там е работата, че всичко е наред.

Той се отпусна на възглавниците.

— Нещо ми убягва тук. Щом всичко е наред, защо се държиш така?

— И двамата заспахме.

— Да. Беше приятно. Напоследък не спях добре и имах нужда от почивка. Явно сексът върши страхотна работа в такива случаи. Със сигурност е по-добър от приспивателните.

— Ясно, не разбираш какво ти обяснявам. Джъдсън, и двамата заспахме. Един до друг. Аз сънувах, а ти дори не помръдна.

— Стараех се да не мърдам много — каза той. — Защото така нервирам хората.

— Това не е шега. Ти си първият човек, до когото съм спала през живота си, който не е бил тежко повлиян от аурата на сънищата ми.

— А, това ли? — Той протегна ръцете си над главата. — Не съм очаквал да побягна с писъци.

Тя не обърна внимание на думите му.

— Аз планирах да те изпратя в другата стая, преди да заспя, но явно съм се унесла, без да усетя. Ти също.

— Сигурно заради физическото натоварване преди това — подсмихна се Джъдсън. — А сега може ли да дремна?

— Имам една теория. Много е суха, ала в нея има известна логика.

— Ще трябва да я изслушам цялата ли?

— Да, налага се. — Гуен очевидно едва удържаше въодушевлението си. — Мисля, че имаш някакъв имунитет спрямо мен, защото си силен талант.

Той вдигна пръст, за да я накара да замълчи.

— Тук грешиш, скъпа.

Тя се намръщи:

— Какво имаш предвид?

— Изобщо нямам имунитет спрямо теб. Точно обратното.

Той я придърпа в прегръдката си и я целува, докато тя не се отказа от опитите да говори.

1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)