Първите седем
- Автор: Петров Боян
- Язык: болгарский
- Жанр: Путешествия и география
Электронная книга - «Първите седем». Краткое содержание книги:
Но как се оцелява толкова дълго насред пейзаж, изпъстрен с невъобразими скални отвеси и бездънни цепнатини, където просто няма място за грешки? Как едно 17-годишно момче, мечтаещо за гигантите К2 и Канчендзьонга от книгите на Джо Таскър, ще се научи да преглъща умората и болката, да крещи „не“ в лицето на болестта?
В „Първите седем“ Боян разказва за изпитанията, провалите и успехите, които съпътстват изкачването на първите 7x8000, формирали го като отличен катерач и лидер. Книгата е своеобразен наръчник за изкачване на високи върхове, в който детайлно се описват физическата подготовка и организацията, предшестващи експедициите към върхове над 7000 метра. Авторът не е професионален алпинист, а изследовател-зоолог, който съумява да приложи научния подход на всяка крачка от:
- Избора на връх и стил на изкачване
- Изграждането на тренировъчен режим
- Привличането на спонсори
- Подбора на подходяща екипировка
- Определянето на хранителен режим по време на експедициите
Прекосете континенти и вертикални граници заедно с един от водещите алпинисти на България, който ще ви покаже, че непостижимите
цели са само поредната илюзия на ума.
Лагерът за атака на Корженевская по маршрута „Цетлин“ се намира на 5850 м.
ПЪРВИ ЗА СЕЗОНА НА КОМУНИЗЪМ
ВРЪХ И ВИСОЧИНА: Исмоил Сомони (Комунизъм, 7495 м)
ПЛАНИНА И ДЪРЖАВА: Памир, Таджикистан
ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: 3.09.1933 г. от Евгений Абалаков
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ: 30.07.1972 г. от Кънчо Долапчиев, Аврам Аврамов, Огнян Балджийски и Енчо Петков
МАРШРУТ: РЕБРОТО БОРОДКИН
Базов лагер: 4300 м
Лагер 1: 5370 м
Лагер 2: 6020 м
Лагер 3: 6890 м
Денивелация от БЛ до върха: 3195м
Денивелация от ЛЗ до върха: 605м
Маршрутът към връх Комунизъм през реброто Бородкин е най-популярният маршрут за изкачване на върха.
За три дни почивка и обилно хранене след Корженевская успях да възстановя сили и желание и бях готов за Комунизъм. На 6.08. се качих до първия лагер (5370 м) по реброто Бородкин. Имаше полска, италианска и иранска палатка. Около иранската се издигаше голяма купчина разхвърляни боклуци - опаковки, буркани от компоти, празни консервени кутии, кенчета от „Фанта“ и какви ли не още остатъци от лагеруване. При предишни експедиции бях забелязал, че почти всички ирански алпинисти имат нулева култура за опазване на чистотата в планините и винаги изнасят много повече багаж, отколкото реално могат да употребят. Това, което остане неупотребено, го заравят в пластмасови чували до палатките си. Грозно и осъдимо поведение, но и досега не съм чул някой иранец да е отнесъл наказание или глоба.
Маршрутът над лагер 1 извежда на т.нар. Груди (6260 м), откъдето се слиза до лагера на Великото памирско фирново плато.
Прекарах спокойна нощ и на следващия ден продължих нагоре. Въпреки че голяма част от реброто е доста сгръмно и на места има фиксирани въжета, аз се катерих без осигуровка, в стила на Висоцки:
„Надеюсь только на крепости рук...“. Към обяд падна мъгла и видимостта изчезна почти напълно. В такива моменти човек трябва задължително да седне и да изчака, докато просветне отнякъде и се отвори панорама към следващата част от трасето. В почивката на т.нар. Груди (гърди) мъглата се разкъса няколко пъти, така че видях Великото памирско фирново плато. Последва слизане и после дълъг подход към лагера на 6000 м. Освен нрескок на няколко цепнатини, други трудности нямаше и всичко мина спокойно. Подравних си площадка и опънах само вътрешното помещение на една голяма палатка. Някои модели и материи позволяват да направиш компромис и с цел олекотяване да се лишиш от сигурността на горното покривало. Залезът над Памирското плато е много красив и още повече подчертава гигантските му размери. Вечерта се чух с Румен по радиостанцията, но той прекъсна, преди да разбера дали беше успял в опита си да качи Корженевская.
Лагер 2 (6020 м) се намира на Памирското фирновано плато.
През цялата нощ вилня буря. като някои от поривите на вятъра сериозно блъскаха палатката и повдигаха дъното. Сутринта беше мъглива, облачна и бяла и прецених, че днес е по-добре да остана в лагера. В такива мрачни дни часовете текат много бавно и затова ти също трябва да живееш бавно.
Вятърът остана силен през целия ден, като от време на време отваряше за кратко дупки в мъглата. Самота и откъснатост обземат душата, а дългото бездействие убива устрема и инерцията от предишните дни. Само опитът те държи в кондиция и е добре да си повтаряш, че всичко има край, дори и лошото време. Дългото лежане в палатката през деня ми пречеше да заспя и през следващата нощ хиляди объркани мисли и тревоги не ме оставиха на мира. Никоя от тях не беше свързана с предстоящата атака, но в такива моменти нямаш никакъв контрол върху мозъка и там е хаос от притеснения, които те измъчват.
Предвид променливостта на времето реших, че може да направя опит за атака на върха оттук. На 9.08. се събудих на развиделяване. Навън беше ясно и много студено. Приготвих се и малко след 5 ч. тръгнах нагоре. Докато крачех, слънцето се издигаше постепенно и красиво позлатяваше челата на памирските върхове. Единственото, което чувах в тези ранни часове, беше скърцането на котките върху плътния фирнов слой. Набирах височина доста бързо. Колкото повече качвах, толкова по-силен ставаше вятърът. С него започнаха да се носят и облаците. Точно когато стигнах до връх Душанбе (7000 м), голям облак обгърна целия връх. Толкова бяло и гъсто беше всичко около мен, че нямах никаква идея накъде да тръгна. В едно от разкъсванията видях, че съм на остър ръб с пропасти от двете страни. Повървях още известно време в посока към върха и зачаках. Мина малко повече от час в седене на едно място, стана 12 ч. и се замислих какво да правя. Имах сила, исках да продължа, но липсата на видимост ме блокираше напълно. Почаках за кратко и реших, че ще слизам. Спуснах бързо около 500 м, слязох под облака, обвил върха, и видях, че надолу беше чисто. Слизайки, паднах два пъти в скрити ледникови цепнатини, пулсът ми скочи двойно, но запазих добро темпо и успях да стигна до палатката без други проблеми.