Ад на колела
- Автор: Walker Julie Ann
- Серия: Черните рицари АД #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ад на колела». Краткое содержание книги:
Усещането за кожата й… Гореща и гладка като сатен под мазолестите му длани. Робата й се разтвори широко, Али се покатери по него като дървосекач по бор и обви кръста му със стройните си крака. Инстинктивно я улови за бедрата.
Чудесно! Велики Боже!
Ханшът й се задвижи срещу него по най-влудяващия и удовлетворяващ начин.
— Али — Нейт отдръпна уста, дробовете му щяха да се пръснат, — спри!
— Не! — Тя положи низ от мокри целувки по челюстта му, чак до ухото, където се спря, за да го засмуче с горещите си, влажни устни. Очите му буквално щяха да изскочат. — Аз го желая. Ти го желаеш. И двамата сме възрастни, а тази… тази непреодолима химия съществува между нас от самото начало, така че няма какво да ни спре.
За един миг на всички причини, поради които тя не биваше да бъде в ръцете му, им поникнаха крила и те просто отлетяха от съзнанието му. За един чудесен миг остана само усещането за тялото й, движещо се срещу него, ръцете й около раменете му, пръстите й, заровени в косата на тила му, докато кожата му настръхна. Навсякъде.
Преди да осъзнае какво прави, той я зацелува с цялата страст и глад, които се бяха трупали в него още от времето, когато влезе в кухнята на Морганови за първи път през онази прохладна майска утрин и я видя как мята през рамо раницата си „Пърл Джем“.
Спомни си го сякаш беше вчера…
Защото, въпреки повелите на здравия разум — в онзи момент тя беше просто девойка в последния клас на гимназията, а той — двадесет и една годишен мъж — я пожела със сила, която го зашемети. Толкова силно, че когато ги представиха един на друг беше в състояние единствено да се взира в очите й и да примигва. Тогава го беше дарила с най-лъчезарната усмивка и заляла със слънчевия си смях и той бе завладян от… страст. Не вярваше в любовта от пръв поглед, но там и тогава нещо се случи.
Григ моментално разпозна горещия глад, блеснал в очите му, наведе се и му прошепна едно-единствено изречение, което си бе повтарял многократно през годините: Само докосни с пръст малката ми сестра и си мъртъв, задник такъв.
И това беше кофата с ледена вода, необходима в момента на Нейт… Споменът за Григ.
Мамка му! Какво правя?
— Това не може да се случи отново — каза той, докато отстраняваше краката й от кръста си и я остави да стъпи на пода, преди да се отдръпне. Негов ли беше този глас, който звучеше като чакъл под гумите на самосвал?
— Какво? Защо? — премигна Али, вдигайки поглед към него.
Трябваше да се извърне. Не можеше да гледа подпухналите й от целувките устни или зачервените й бузи, знаейки, че е отговорен и за двете.
— Просто не мога.
— Това не е отговор!
— Али, има неща, които не знаеш за мен. — Неща, които се надяваше никога да не узнае…
— Добре. — Тя приближи кожения фотьойл за релаксиране „La-Z-Boy“, който Нейт държеше в ъгъла, и се тръшна в него.
Мили Боже! Бяха в бебешко синьо! Бебешко сини бикини. Младият мъж успя да ги зърне само за миг, преди тя да събере краищата на робата си и да кръстоса крака.
— Значи си гей?
Той се изкашля.
— Ъъъ, наистина ли го мислиш?
Али погледна към издутината зад ципа му и поклати глава.
Да, това е едно голямо противоречие, малка лейди.
— Страдаш от някаква заразна болест? — попита с глава, наклонена така, както когато кредитен инспектор интервюира кредитополучател.
Нещата излизаха извън контрол.
— Не. Али, аз…
— Имаш ли приятелка или съпруга, за която трябва да знам?
— Не, разбира се. Ако само ме…
— Тогава няма абсолютно никаква причина, поради която да не можем да продължим да правим онова, с което току-що се занимавахме.
Тя се изправи, за да превърне думите си в дела и той едва не тупна по задник, когато петата му се закачи в килима. Вдигна ръка, за да я задържи на разстояние, сякаш беше изгладняла дива котка, а не една дребна жена. Една дребна, непоколебима жена. О, да. Познаваше този поглед много добре.
Тук вече губеше битката. Време беше да се откаже от криеницата и да постави картите на масата.