Ад на колела

— Но ти не ме харесваш! — Необяснимо защо, тя все още се притискаше към пулсиращата му, болезнена ерекция.

Не я харесва? Луда ли е?

— Разбира се, че те харесвам, Али. — Преброи до десет, после изрецитира наум състава на отбора „Сент Луис Кардиналс“ от 1998-ма. С течение на годините бе установил, че това е психическият еквивалент на студен душ.

— Не, не. — Тя категорично поклати глава.

— Али… — Осъзнаваше, че в момента изразът му е на един измъчен човек. — Всички доказателства сочат обратното.

Добре, изпитаният трик с изброяването на „Кардиналите“ тази вечер не проработи.

Охо! Познаваше погледа, който му отправи сега. Беше един от онези, от които Григ често се оплакваше — пресметлив и хитър. Нещата изобщо не вървяха на добре.

— Тогава защо беше толкова… толкова невъзпитан и груб през всичките тези години? — попита го невярващо. — Защото ме желаеш?

Невъзпитан и груб? Никога не е бил невъзпитан и груб. Беше благороден и почтен. Исусе! Не можеше ли да направи разликата?

Решавайки, че Али няма да помръдне, освен ако не я подкани, той се опита да я отблъсне. Със светкавичен рефлекс младата жена заключи тънките си ръце около врата му и се вкопчи в него като мида върху корпуса на самолетоносач.

— Али! — предупреди я той и стисна зъби, тъй като болката, която пулсираше в панталона му беше жестока. И ставаше все по-зле с всяка изминала минута. Или може би по-добре? Господи, вече не беше сигурен. Мозъкът му едва функционираше, което всъщност беше доста впечатляващо, като се има предвид, че в момента почти не се кръвоснабдяваше. — Отдръпни се.

— Не и докато не ми отговориш — заяви тя, вдигайки предизвикателно малката си, остра брадичка.

Търпението му се изчерпа, заедно със самоконтрола.

— Да, дявол да те вземе! Да, това е причината, заради която те държах на една ръка разстояние. Защото всеки път, когато се доближа до теб, единственото, което искам да направя, е да те съблека, да те тръшна на най-близката хоризонтална повърхност и да се потопя дълбоко в теб, докато не започнеш да се гърчиш под мен като червей на кукичка и да ме молиш да не спирам. Това е! Сега доволна ли си?

След този безчувствен и вулгарен изблик, Нейт очакваше от Али безброй неща, но зашеметяващото усещане на устните й, разтворени срещу неговите, със сигурност не беше едно от тях.

О, човече!

Езикът й! Сладък и гъвкав, се стрелкаше навътре и навън, отново и отново. И го ближеше и галеше, карайки го да изгуби ума си.

Най-дивите му фантазии нямаха нищо общо с реалността. При цялата си сурова и груба похот, изобщо не губеше време да целува Али в мечтите си и обикновено прескачаше до наистина горещите сцени. Което, едва сега разбра, беше голяма грешка. Огромна! Защото дълбоките целувки на Али бяха най-еротичното нещо, което някога бе преживял. Това значеше нещо, като се има предвид, че беше изгубил броя на любовниците, които бе имал през годините. А някои от тях имаха в ръкава си доста трикове, нови дори за него.