Споделени тайни [calibre 3.15.0]

имаше късмет. Когато дойде моят ред, не уцелих толкова добре. Моите номера ни отведоха в

секцията с играчки „Барби“ и разочарованието ми нямаше граници. Кеъри беше от този тип

братя, който когато не ме дразнеше или поступваше, се превръщаше в мой яростен защитник.

Той погледна към баща ми и каза:

— Ами ако той е объркал номерата? Ако вместо четвърта пътека и трети рафт е

трябвало да бъде четвърти рафт и трета пътека?

Баща ми гордо се усмихна.

— Това е много типично за един адвокат, Кеъри. — Ние се преместихме на трета пътека,

която се оказа секцията със спортни стоки. Не помня какво в крайна сметка си избрах.

Просто съм запомнил този ден и сега, въпреки онзи ужасен момент в секцията с „Барби“,

тази случка е най-любимият ми спомен за нас тримата.

Хващам Обърн за ръката и спирам да бутам количката.

— Избери си номер на пътека.

Тя повдига вежда и поглежда зад себе си, опитвайки се да зърне номерата на пътеките,

но аз закривам гледката й.

— Без шмекеруване. Намисли си номер на пътека и рафт. Ще ти купя каквото си

избереш от този рафт.

Тя се усмихва. Играта й харесва.

— Щастливото число тринайсет — оповестява тя. — Но откъде да зная колко рафтове

има там?

— Просто отгатни. Може да имаш късмет.

Обърн стиска долната си устна с палец и показалец, съсредоточавайки поглед върху мен.

— Ако кажа рафт номер едно, как ще се брои — от горе надолу или обратно?

— От долу.

Обърн ми се усмихва и очите й засияват.

— Редица тринайсет, рафт номер две. — Тя е толкова развълнувана, сякаш никога досега

не е получавала подарък. Освен това прехапва долната си устна, да прикрие вълнението си.

Господи, тази жена наистина е възхитителна.

Аз се обръщам и се оказва, че се намираме от другата страна на пътека тринайсет.

— Прилича на спортни стоки или електроника.

Спътницата ми подскача леко и додава:

— Или бижута.

О, по дяволите. Бижутата са толкова близо до електрониката. Това може да се окаже

най-скъпият подарък за рожден ден, който съм купувал. Тя пуска ръката ми, хваща дръжката

на количката и я бута припряно пред себе си.

— Побързай, Оуен.

Ако знаех, че подаръците за рожден ден толкова я радват, щях да й купя един в деня,

когато се срещнахме. И да продължа през всеки следващ ден.

Все още вървим към пътека тринайсет, когато отминаваме бижутата и електрониката,

елиминирайки и двете възможности. Спираме до пътека дванайсет и макар да стоим пред

секцията със спортни стоки, Обърн е все така развълнувана.

— Толкова съм нервна — признава тя, приближавайки на пръсти към пътека тринайсет.

Извръща поглед към мен и върху лицето й разцъфтява огромна усмивка.

— Палатки!

И после мигом изчезва.

Аз я следвам, бутайки количката пред себе си и когато завивам зад ъгъла, тя вече

издърпва една палатка от рафта.

— Искам тази! — възкликва ентусиазирано. Но сетне я бута обратно на мястото й върху

рафта. — Не, не, искам тази — мърмори под нос. — Синьото е любимият му цвят. —