![Вещиците: Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/5/veshchicite-polunoshch-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Дали силата й можеше да нарани детето? Мисълта бе толкова ужасна, че не можа да я понесе. Замисли се отново за Лашър — той също беше заплаха за това крехко, много заето малко създание, защото тя представляваше заплаха за него самия, а едновременно с това — свят за своето дете.
Как можеше да го защити от собствената си тъмна мощ, от тъмната си история, която се опитваше да впримчи и него? Малкия Крие. Ти няма да растеш с проклятия, призраци и нощни страхове.
Опита се да прогони тези мрачни и необуздани мисли. Представи си морето навън — как вълните се разбиват безкрай в брега, всяка различна от предходната и все пак част от една и съща огромна, монотонна мощ, пораждаща сладък, приспивен звук и неизмерими вариации.
Унищожи Лашър. Прелъсти го, да, ако той се опитва да прелъсти теб. Открий какво представлява и го унищожи! Единствено ти можеш да го направиш. Кажи на Майкъл и Аарън, и той ще отстъпи. Заблуди го.
Беше четири сутринта. Трябваше да поспи. Майкъл лежеше до нея, прегърнал я със силните си ръце, главата му почиваше на гърдите й. Присънваха й се някакви образи — всички изпълнени с нещастие. Пак видя онези холандци с големите черни шапки, а тълпата отвън крещеше, че иска смъртта на Ян ван Абел.
— Описвам само каквото видях! — бе казал той. — Не съм еретик! Как ще се учим, ако не отхвърлим догмите на Аристотел и Гален?
Точно така. Но него вече го нямаше, както и проснатото на масата тяло с мъничките, подобни на цветчета органи.
О, как мразеше този сън!
Стана, прекоси стаята и излезе на дървената тераса. О, нима някъде другаде имаше по-необятно и чисто небе, пълно с мънички блещукащи звезди! Чисто бяла пяна по черните вълни. Бяла като пясъка, който сияеше на лунната светлина.
Но далече долу, на плажа, стоеше самотна фигура — слаб висок мъж, който гледаше към нея. Проклет да си. Видя го как бавно избледнява и накрая изчезва.
Тя остана с наведена глава, трепереща и опряла ръце на дървените перила.
Ще идваш, когато те повикам.
Обичам те, Роуан.
С ужас осъзна, че гласът не идва от определена посока — беше шепот в самата нея, интимен и едва доловим.
Чакам само теб, Роуан.
Тогава ме остави на мира. Не ми говори, нито ми се явявай, или никога няма да те повикам.
Гневна и измъчена, тя се обърна и влезе в тъмната спалня. Топлият килим бе много мек под краката й. Отиде до леглото, легна и се притисна към Майкъл. Пръстите й се впиха в ръката му. Отчаяно искаше да го събуди, да му каже какво се е случило.
Но трябваше да се оправи сама с това. Знаеше го. Винаги го бе знаела.
Обхвана я усещане за неизбежност.
„Просто искам още няколко дни преди битката“, замоли се тя. Ели, Деидре, помогнете ми.
Вече й прилошаваше всяка сутрин. Но скоро пристъпите престанаха и последваха прекрасни дни. Сякаш преоткриваше утрото, събуждаше се с ясна глава, същински дар от боговете.
Не бе говорила отново с мъжа. Не й се беше явявал. Когато мислеше за него, си представяше гнева си като изгарящ огън, който удря мистериозните и неокачествими клетки на неговото въплъщение и ги изсушава на люспи. Но по-често се страхуваше.
Междувременно животът продължаваше по обичайния си начин, защото тя не издаде тайната си.
Ангажира си час при една акушерка в Ню Орлиънс, която уреди да й направят първоначалните кръвни тестове в Дестин, а после да й изпратят резултатите. Всичко беше нормално, както и очакваше.
Но как биха разбрали, че чрез диагностичното си сетиво тя веднага би узнала, ако нещо с бебето не е наред?
Топлите дни вече бяха по-малко, но двамата с Майкъл имаха приказния плаж само за себе си. Чистата тишина на изолираната къща над дюните беше направо омагьосваща.
Когато бе топло, Роуан седеше с часове на плажа под голям бял чадър, четеше медицинските си списания и материалите, изпратени от Райън по куриер.
Четеше и книги за млади майки, които бе купила от местните книжарници. Сантиментални и неясни, но все пак забавни. Особено картинките на бебета с мънички изразителни лица, пълни вратлета на гривнички и прекрасни малки ръчички и крачета. Нямаше търпение да съобщи на семейството. Говореше с Беатрис почти всеки ден. Но засега бе най-добре да не казва никому. Как ли щяха да се почувстват двамата с Майкъл, ако нещо се объркаше… Ако и другите знаеха, загубата щеше да е още по-страшна за всички.