Мусаши

Град Кавагое дълбоко спеше, безшумен като блато посред нощ. Подминали една редица тъмни къщи, двамата конници свиха от главния път и тръгнаха нагоре по някакъв хълм. Каменният надпис в подножието гласеше: „Гора на Могилата със заровените глави — нагоре“.

Йори тръгна да се катери през храстите встрани от пътеката и пръв стигна до върха. Там имаше един огромен самотен бор, за който беше вързан кон. В подножието с кръстосани на коленете ръце бяха приклекнали трима облечени като ронини мъже, които в очакване гледаха към пътеката.

Йори едва се бе настанил в едно скривалище, когато единият от тези се изправи и каза:

— Това вече е Дайдзо.

Тримата заедно се затичаха напред и радостно поздравиха новодошлите. Дайдзо и събратята му не се бяха срещали от близо четири години.

Не след дълго се захванаха за работа. Под напътствията на Дайдзо търколиха един грамаден камък настрана и почнаха да копаят. От едната страна се натрупа пръст, от другата — голямо количество сребро и злато. Джота разтовари кутиите от конете и изсипа и тяхното съдържание, което, както бе заподозрян Йори, се състоеше от изчезналите от светилището Мицумине съкровища. Прибавена към по-раншната, плячката общо трябваше да възлиза по стойност на много хиляди рио.

Скъпоценният метал бе насипан в прости сламени чували и натоварен на три коня. Празните лакирани кутии заедно с останалите изпълнили своето предназначение предмети бяха хвърлени в трапа. След като земята бе отново подравнена, камъкът се върна на първоначалното си място.

— Това май е достатъчно — заяви Дайдзо. — Време е за една лула.

Седна до бора и извади лулата си. Останалите си изтупаха дрехите и дойдоха при него.

През четирите години на своето така наречено поклонничество Дайдзо много старателно кръстоса цялата равнина Канто. Малко бяха храмовете и светилищата без плочка, която да свидетелства за неговата щедрост, размерите на която бяха добре познати. Обаче странно защо, никой не се бе сетил да попита как се е сдобил с всичките тези пари.

Дайдзо, Джотаро и тримата мъже от Кисо в продължение на около час седяха в кръг и обсъждаха бъдещите си планове. Нямаше съмнение, че сега за Дайдзо е опасно да се връща в Едо, но някой от тях трябваше да иде там. В склада в Шибаура има злато за прибиране и документи за изгаряне. Трябва да направят нещо и с Акеми.

Точно преди слънцето да се покаже, Дайдзо и тримата непознати потеглиха по главния път Кошу към Кисо. Джотаро пеш тръгна в обратната посока.

Звездите, в които бе вперил поглед Йори, не даваха отговор на неговия въпрос: „Кого да последвам?“