Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Оттогава службата по КОМРАЗ получава възможност предварително да информира ръководството си за военните планове и операции на японците, включително за маневрите от 1930 г. и изпробването на възстановения боен кораб Нагато през 1936 г., при което се разбира, че японците са увеличили значително скоростта му. В края на 1930 г. японците променят кодовете си и започват да използват шифрови машини.
На 1 юни 1939 г. японският военноморски флот въвежда нов код, който скоро е разчетен от екипа на КОМРАЗ. На 1 декември 1941 г. кодът е променен отново и не може да бъде засечен (т.е. след нападението над ПЪРЛ ХАРБЪР) през следващите 2 седмици, когато военноморският екип по КОМРАЗ на Корегидор определя, че се използва същият код, но са въведени нови ключове. Това е третата или четвъртата серия ключове, използвана за същия код, което улеснява американските декодировчици.
През 1931 г. екипът на КОМРАЗ получава разрешение да предаде на новосъздадената армейска СЛУЖБА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ копия от всички кодови ключове, независимо че армията отказва дори да признае пред военноморския флот за съществуването на свои собствени операции по декодиране — Черната стая. След това армията се съсредоточава предимно над разчитането на японските дипломатически кодове, а военноморският флот — над военноморските кодове и шифри. През зимата на 1940–1941 г. повишеният интерес към японските дипломатически кодове принуждава военноморския флот да обедини усилията си с армията. Първата машина, която успява да проникне в дипломатическия код — наречена ПЪРПЪЛ, — е създадена през 1940 г. във Вашингтон. Първият завършен текст на японско съобщение е дешифриран през есента на следващата година. Армията и военноморският флот съвместно дешифрират и разпределят тези съобщения.
Военноморският екип по КОМРАЗ се разраства и на активна служба през юни 1941 г. са призовани огромен брой запасни офицери. На 7 декември 1941 г. в КОМРАЗ работят 730 души, 75 от които са офицери от военноморския флот, 645 — военни, и 10 — цивилни. Повечето от тях са във Вашингтон, 186 — в Пърл Харбър, 78 — на Корегидор, плюс 26 прехвърлени на Филипините (изпратени в Австралия при започването на войната).
Сред цивилните е госпожа Агнес Майер Дрискол, за която контраадмирал ЕДУИН ЛЕЙТЪН — РАЗУЗНАВАЧ от Тихоокеанския флот по време на войната, пише в книгата „А аз бях там“ („And I Was There“, 1985) следното:
Във военноморския флот нямаше по-добър от нея криптоаналитик. Някои от учениците й… бяха значително по-способни математици от нея, но тя преподаваше криптоанализ на всички и никой не поставяше под въпрос изключителния й талант и решимост при разчитането на кодовете и шифрите. Тя разбираше машините и знаеше как да ги прилага. През 1937 г. тя раздели сенатската награда от 15 000 долара, дадена й за приноса при разработването на шифровата машина, с капитан III ранг Уилям Грешъм.
По това време Сафорд поема за трети път OP–20-G, след като е служил там от 1924 до 1926 г., от 1929 до 1932 г. и отново от 1936 до началото на 1942 г. Той е истинският създател на военноморското КОМРАЗ и има големи заслуги за многобройните му успехи.
В началото на войната организацията бързо се разраства. През 1943 г. групата за сигурност на комуникациите е преместена в бивш девически колеж на булевардите Небраска и Масачузетс в Северозападен Вашингтон. (Вж. БАЗА ЗА ВОЕННОМОРСКА СИГУРНОСТ.)
Междувременно японският военноморски флот продължава да използва същите кодове, които американският военноморски флот вече е разчел. Но на 1 юни 1942 г. настъпва съществена промяна. Разчитането на тези кодове и възможността да се определят японските планове за настъпление осигуряват успеха в битките в Коралово море в началото на май 1942 г. и на МИДУЕЙ в началото на юни 1942 г.
По това време военноморският флот включва екипи за радиоразузнаване (ЕРР) на флагманските кораби в повечето части, разположени в Тихия океан. Кадрите от ЕРР разчитат японските радиопредавания и уведомяват своите адмирали за тактическите планове и намерения на японците, а също така прехвърлят материали за РАДИОЦЕНТЪРА НА ТИХООКЕАНСКИЯ ФЛОТ (РЦТФ) в Пърл Харбър. Доктор Роналд Спектър цитира в книгата „Слушайки врага“ („Listening to the Enemy“, 1988) един от докладите на РЦТФ:
Работните условия за екипите по РР в морето често бяха тежки, а имаше и голяма нужда от мерки за сигурност… От особена важност бе да се създаде доверие у адмирала към неговите екипи по радиоразузнаване. В много спешни случаи се налагаше адмиралът сам да взема информацията от РР, без да чака обяснение за източника, и за да може да предприеме незабавни действия, трябваше да има пълно доверие в екипа. Ето защо, винаги когато беше възможно, офицерите от РР оставаха с него по време на целия му престой в морето.