Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Американското военноморско РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ (КОМРАЗ) води началото си от Първата световна война със създаването на криптоложко бюро. Бюрото има за задача да създава КОДОВЕ и ШИФРИ за военноморския флот, а също така да разчита прехванатите чуждестранни съобщения. ВМС на САЩ използва сложни системи за шифриране още на Парижката конференция през 1919 г., кодирайки съобщения за президента Уилсън и Държавния департамент. Същевременно армейската дешифрираща служба, ръководена от ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ, успява безпроблемно да разчете военноморските шифри, разработени от криптоложкото бюро. По същото време военноморските декодировчици срещат значителни трудности. Когато научава за ефикасните действия на Ярдли, УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ закрива криптоложкото бюро през юли 1918 г.
Работата срещу японския военноморски флот започва през 1924 г. със създаването на изследователски отдел (за ПРИКРИТИЕ) към Управлението на военноморските комуникации. Екипът получава военноморския код OP–20-G, като OP означава щаба на началника на военноморските операции, 20 — военноморски комуникации, а G — седми отдел на това управление. (ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ е с означение OP–16 по това време.) По-късно „изследователският отдел“ променя името си на група за сигурност на комуникациите.
Съставът на КОМРАЗ включва лейтенант ЛОУРЪНС САФОРД и четирима цивилни. Те се настаняват във временната щабквартира на ВМС на САЩ по време на Първата световна война във Вашингтон. Първата задача на новата служба е разчитането на японските дипломатически кодове, тъй като са вече прехванати. По това време не съществува сътрудничество между армейските и военноморските декодировчици. И наистина, армията отрича съществуването на аналогична на нейната служба, известна като ЧЕРНАТА СТАЯ (вж. ЯРДЛИ, ХЪРБЪРТ).
Прехващането на японските военноморски радиокомуникации започва през октомври 1927 г. Снабден със специална апаратура екип на КОМРАЗ под командването на капитан трети ранг ЕЛИС ЗАКАРАЙЪС — по това време РАЗУЗНАВАЧ от Азиатския военноморски флот, записва от американския кораб Марбълхед съобщенията, пуснати по време на японско военноморско обучение. Други кораби на военноморския флот понякога формират екип за КОМРАЗ, който обикновено се нарича флотски радиоцентър (ФРЦ) — обучени радисти свалят катаканския морзов код, използван от японците.
По същото време военноморският флот започва да създава наземни прехващателни станции. Първата е в Пекин, Китай, през 1925 г. Екипът изцяло е съставен от морски пехотинци. По-късно прехващателни станции са създадени и в Шанхай; в Хия, на източния бряг на Оаху, Хавай; на Гуам; на Филипините; в Бар Харбър, Мейн; във Вашингтон, окръг Колумбия. Освен основния военноморски състав по КОМРАЗ във Вашингтон (станция НЕГАТ) по декодирането на съобщенията и изучаването на японските комуникации работят и други екипи на КОМРАЗ — през 1932 г. станция КАСТ на Олонгапо, Филипините, и през 1936 г. станция ХИПО в ПЪРЛ ХАРБЪР на Оаху. Тези станции са създадени в помощ съответно на азиатското и на тихоокеанското флотско командване. (През септември 1941 г. станцията Хипо е преместена на острова крепост Корегидор, където след това е създаден огромен подземен комплекс, който е и противовъздушно скривалище.) Кадрите в тези 3 екипа по КОМРАЗ са от БАНДАТА ОТ ПОКРИВА на военноморския флот и морските пехотинци.
Разчитането на японските комуникации получава значителна помощ през 1920 г., когато военноморският флот финансира първото от серията КОНСПИРАТИВНИ ПРОНИКВАНИЯ в японското консулство в Ню Йорк. Извършено е от Управлението за военноморско разузнаване (УВР), ФБР и полицията на Ню Йорк. В консулството „негодниците“ успяват да отключат, да влязат и да отворят сейфа, в който се съхранява кодовата книга на японския военноморски флот. Книгата е снимана внимателно и върната на мястото й, без японците да разберат какво се е случило. Тя се използва непрекъснато от екипите на КОМРАЗ.
През 1923 г. конспиративните прониквания се провалят — „негодниците“ не успяват да отворят японския сейф. През 1926 г. и отново през 1927 г. УВР и ФБР се връщат в консулството в Ню Йорк и успяват да снимат поправките и нововъведенията в кодовата книга. През септември 1929 г. проникванията се извършват в 5 последователни нощи в канцеларията на японския военноморски представител в Ню Йорк. Всички влизания остават незабелязани. (Нови КОНСПИРАТИВНИ ПРОНИКВАНИЯ са извършени през 1938 г. или 1939 г.) Благодарение на информацията, получена от проникванията, се съставя книга с японски кодове, която е подвързана с червено платно и затова японските кодове получават американското означение ЧЕРВЕНА КНИГА.