Мъртвият ирландец
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Петекстон
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мъртвият ирландец». Краткое содержание книги:
Една бизнес афера и едно убийство са достатъчни за такъв майстор в жанра като Джон Т. Лескроарт да направи нещо по-голямо от един обикновен криминален роман. Може би затова „Мъртвият ирландец“ достигна милиони тиражи и стана явление, което доказва колко силна литература може да има и в този жанр.
Приятно пътуване, читателю…
Dismas Hardy is an ex-cop and bartender at the Little Shamrock, owned by his friend Moses McGuire. When Moses asks him to investigate the alleged suicide of his brother-in-law, Eddie Cochran, Dismas obliges. Though Dismas's probing suggests that Eddie was involved in a drug deal, he begins to uncover a dangerous entanglement much closer to home.
— Всички на този свят са убедени, че на чистите случайности не си струва да се обръща особено внимание. — Отпи от коняка си. — Може би срещата ви е наистина случайна, но присъствието ви тук с мен два часа по-късно ми прилича на напълно съзнателен акт.
Харди се разсмя. Анди говореше в същия стил и в съда. Той веднага премина на Харди.
— Какво направи със себе си през всичките тези години? Очаквах да те видя в съда. Да се върнеш към старата професия.
Джейн седеше между тях поради това, че беше дама с двама кавалери. Харди говореше малко, от време на време докосваше гърба на Джейн с изопнатата си длан. А тя се облягаше назад или отгоре — на дланта му.
Харди, бивш заместник районен прокурор, поклати отрицателно глава.
— Не съм толкова мозъчен. Мисля, че ако предприема нещо, то ще е да стана отново полицай.
Анди повдигна вежди.
— Това не изключва мозъчната дейност.
— Може би полицаите сега не са дотам мозъчни.
— Щом говорим за мозъчни работи, може би не познаваме и сегашните прокурори.
— Така или иначе — продължи Харди, — мисля, че приятелят ми Глицки ще се опита да ми помогне да се върна в полицията, но аз всъщност не съм склонен да го направя. Не обичам да имам началник над главата си.
— Аз също. О, как мечтая за място във Федералния съд!
Но това беше негов отдавнашен хленч, не съвсем искрен. Федералните съдии се назначават до живот и тъй като пресичаха всяко възмутително и осъдително поведение — Анди Фаулър не можеше изобщо да си позволи такова нещо — тази длъжност напомняше длъжността на Бога в небесата. Но Анди беше във Върховния съд вече двадесет и пет години и Харди знаеше, че Анди харесва работата си там. Не че не би приел да е на служба без никакъв началник, но не се опитваше да използва влиятелни хора, за да го постигне.
След като Харди разказа какво върши сега, Анди престана да се усмихва.
— Зная нещичко за Артуро Крус — подхвърли той. — Мръсен кучи син, нали?
Това беше ново за Харди, който знаеше само, че Крус е лъжец.
— Ако се заема със случая, ще трябва да се лиша от правата си. Позорен срам.
Харди, изглежда, не го разбра и Анди поясни. Един от неговото каре на карти в клуб „Олимпик“ бил представител на лица, подали жалба срещу Крус. Дело за измама. Изглежда, Крус бил подвел група свои разпространители да вложат големи пари, за да се включат в растежа на неговия вестник — камиони, монетни автомати и прочее. А когато вестникът започнал да носи печалба, той отрязал и поел самостоятелно разпространението.
— Разбира се, като се има предвид, че в повечето случаи това са добри братя и сестри от третия свят, всичко е било устно уговорено.
Джейн докосна реката на баща си:
— Татко:
— Не съм пристрастен — каза Анди — и това не е расистка забележка. А ако съм, дори тук в лоното на моето семейство аз си вземам думите назад.
Ето защо Крус би си позволил да лъже, мислеше си Харди, като познаваше един от служителите на Крус по разпространението.
— Мога ли да се срещна с този човек, твоя приятел? — каза гласно той. Пропуснал бе напълно диалога между бащата и дъщерята.
Анди кимна и довърши питието си.
— Да, имаш ли писалка?
Даде на Харди номера, написан на една визитна картичка, после целуна дъщеря си.
— Е, ние, трудовите хора, трябва да сме на крак рано сутринта. — Стана и отново му подаде ръка. — Дизмъс, казвам го искрено, ти наистина ми липсваше. Намини някой път. Ако ти трябва оправдание за отсъствието, позволи си дори да те арестуват.
Сбогува се и с двамата.
— Позорен срам — повтори той сякаш на себе си и почти недоловимо като лек проблясък на окото.
Загледаха как той криволичи между масите. Джейн сложи ръка на бедрото на Харди и я задържа там.
— Сега какво? — Тя се полуизвърна към него, както седеше на столчето в бара.
Мислите му изведнъж се насочиха към Крус, оттам към Ед и Франи.
— Смятам да се обадя на приятеля на баща ти.
— Не, Дизмъс. — Очите й проблеснаха за миг развеселени. — За нас.
Въпросът бе поставен ребром. Тя никак не приличаше на някое плахо момиче.
— За нас?
— Ти и аз. За нас.
— Изглежда странно, нали?
— Не изглеждаше странно преди половин час.
Хвана ме натясно, призна пред себе си той.
— Не, не беше — каза гласно Харди. И добави: — Трябва ли да ти отговоря още сега? — Протегна ръка по барплота и отново попадна на нейната ръка, която хвана неговата. — Шантаво е, Джейн, нали сме разведени.