Слънцето на Бреда

От Иниго Балбоа

за дон Франсиско де Кеведо,

кръчмата „Дел Турко“, улица „Толедо“,

до Пуерта Серада, Мадрид

Скъпи дон Франсиско,

Пиша на Ваша милост по настояване на капитан Алатристе, за да се уверите, както казва той, в моя напредък в писането. Затова простете грешките ми. Ще Ви съобщя, че напредвам с четенето, доколкото е възможно, и използвам всеки случай, за да се упражнявам в краснопис. В свободните мигове, които в живота на носача и на войника са колкото в живота на другите или дори повече, уча от отец Салануева склоненията и глаголите на латинския. Отец Салануева е капелан на нашия легион и, казано съвсем по войнишки, е на левги разстояние от същинския свят човек. Но има неуредени сметки с моя господар и му дължи услуги. Истината е, че се грижи много за мен и ми посвещава цялото си време, когато е трезвен (той е от тези свещеници, които употребяват виното по-скоро за пиене, отколкото за причестяване), за да подобри възпитанието ми с помощта на едни „Коментари“ на Цезар, а също и с книгите на Стария и Новия Завет. Споменавайки за книги, трябва да благодаря на Ваша милост, задето ми изпратихте „Знаменитият идалго дон Кихот де ла Манча“, втората част на „Знаменитият идалго“, която чета с такова удоволствие и наслада, с каквито и първата.

Що се отнася до живота ни във Фландрия, Ваша милост сигурно вече знае, че в последно време настъпиха някои промени. Със зимата приключи и престоят ни като гарнизон по продължението на река Остер. Старият легион на Картахена е под самите стени на Бреда, участваме в обсадата. Тежко е, защото холандците са се укрепили доволно добре. Правим все едно и също: ров и контраров, мина и контрамина, окоп и контраокоп, тъй че грохваме и приличаме по-скоро на къртици, отколкото на войници. Това води до такива неудобства, мръсотия, пръст и бълхи, че повече няма накъде. Освен това е работа, която ни излага на набезите и атаките, които извършват ония от града и на нестихващия огън на стрелковата част. Стените на града не са от пръст, а от тухли. Това намалява ефекта от атаките на артилерията ни. Градът се защитава от петнадесет добре защитени укрепления и ровове с четиринадесет равелини24. Фортификационната система е организирана така добре, че стени, укрепления, равелини, трапове и ровове се пазят едни други, така че всяко приближаване на нашите се оказва много трудно осъществимо и струва усилия и жертви. Защитата се води от холандеца Юстин фон Насау, роднина на другия Насау, Мориц. Разправят, че вътре има французи и валонци при Гинекенската порта, англичани при Болдукската, фламандци и шотландци при Антверпенската. И всичките — все опитни бойци. Тъй че е невъзможно да се превземе града с щурм. Оттук и необходимостта от търпеливата обсада, която с цената на много труд и жертви нашият генерал дон Амбросио Спинола поддържа с петнадесет легиона от народи, изповядващи католическата вяра. Измежду тях испанците, както обикновено, са най-малобройни, но пък винаги се използват в най-рисковите задачи, изискващи опитни и дисциплинирани бойци.