Конан пирата [bg]

— Най-напред трябва да посетим едно място в Кордава, където ще бъда в безопасност: „Деветте кръстосани меча“.

— „Деветте кръстосани меча“? — повтори тя.

— Не е място, което дами като теб могат да харесат, но за нашите цели е подходящо. Повярвай ми, момиче! Зелтран, аз ще взема със себе си десет души. Донеси корабни пелерини и фенери и се погрижи всички да носят оръжие под пелерините си.

Улиците бяха тихи като в гробница. Зигурд, суеверен като всички моряци, трепереше, докато крачеше редом с Конан.

— Сигурно всички са мъртви или омагьосани — мърмореше той, оглеждайки се страхливо.

Конан му заповяда да млъкне, за да не събуди стражата.

Никой, освен котките на Кордава, не видя как групата моряци, със скрити в черни моряшки пелерини лица безшумно се промъкна през тихите улички до „Деветте кръстосани меча“. Когато похлопаха на вратата, Сабрал излезе пухтейки и бършейки ръце в престилката си.

— Съжалявам, но тази вечер е затворено — каза той. — Властите наредиха тази вечер с настъпването на нощта да затворя кръчмата. Така че ще ви помоля… ох!

Конан свали шапката си, отметна назад пелерината и навря бронзовата маска на лицето си до това на кръчмаря.

— Какво значи това, приятелю? — промърмори той.

— Ах, ако те бях познал… Но разбира се „Деветте кръстосани меча“ винаги е отворена за капитан Конан, независимо дали има или няма нареждане. Влизайте, момчета, влизайте. Малко само ще трябва да почакате докато запаля факлите и изнеса пиене, но ще получите всичко, каквото искате.

— Защо правителството е трябвало да ти нареди тази вечер да затвориш рано? — попита Конан настанявайки се така, че да държи под око вратата.

Дебелият кръчмар вдигна рамене.

— Един Митра знае, капитане! Вчера вечер дойде кралска заповед от двореца… Странни времена настанаха, наистина странни! Най-напред пристигна капитан Зароно бог знае откъде, с взвод черни стигийци сред екипажа си. Отиде право в двореца при крал Фердруго, сякаш дворецът е негов. Никой нищо не му каза, като че ли хората на краля са омагьосани. А после всички тези нови заповеди: градските порти да се затварят при залез-слънце и така нататък. Странни неща стават, капитане. Наистина странни! И нищо хубаво няма да излезе от това, помни ми думата!

— Това е любопитно — обади се Зигурд.

— Кое е любопитно? — попита Конан.

— Окото на Дагда и палеца от крака на Орвандел! Твоят приятел Сабрал казва, че градът е затворен като мида, а пък ние влязохме в пристанището без някой да ни спре. Не мислиш ли, че Вилагро трябваше да постави главорезите си да охраняват пристанището?

— Те мислят, че „Уастрел“ още лежи катурнат на една страна в устието на Зикамба — отговори Конан.

— Прав си! — съгласи се Зигурд. — Бях забравил. Зароно не предполага, че с помощта на Джума ще можем толкова бързо да поправим кораба.

Конан кимна.