Конан пирата [bg]

— Уви, капитане, не виждам как може да стане това за по-малко от няколко месеца. Тук нито имаме корабостроителница, нито можем да съберем голяма група опитни корабостроители.

Джума мълчаливо се беше приближил до тях.

— Моите хора ще ви помогнат да поправите кораба си — каза той. — Големия брой силни ръце могат да облекчат задачата ви.

— Благодаря ти — каза Конан замислено. — Но какво разбират твоите бойци от ремонт на кораби?

— Нищо. Ние не сме мореплаватели. Но и между нашите хора има добри дърводелци. Ако има кой да ги ръководи и показва какво да направят, те ще работят денонощно, за да изпълнят задачата.

— Добре! — съгласи се Конан, Той извика към обезкуражения си екипаж: — Моряци, ние изгубихме една битка, но не сме изгубили войната! Черният Зароно, който ви победи с магия, сега плува към Зингара, където се надява да свали от престола нашия приятел и покровител, стария крал Фердруго. Хората на крал Джума ще ни помогнат да поправим кораба. Ние трябва да отмъстим на този мошеник и да спасим нашия крал от коварния заговор! Какв ще кажете?

— Ние изгубихме много силни мъже — каза боцманът, кимайки към редицата гробове.

— Да, но с нас са аргосеанците на Зигурд! Ако всички се хванете като един екипаж, без повече да се делите на барачанци и на калери ще успеем. И така, какво ще кажете? Искам да чуя думата ви, силно и ясно!

Моряците като един извикаха, че са съгласни и късите им саби блеснаха на лунната светлина.

Конан никога преди не беше виждал хора да работят така упорито. Те навиха въжета около чуканите на изгорелите мачти и изправиха кораба. Отсякоха дървета, нарязаха ги на дъски и закърпиха пробойната на „Уастрел“. Изпомпаха водата, докато корабът отново заплува свободно около котвените въжета.

Отсякоха и други дървета, и ги издялаха, за да ги използват на мястото на изгорелите мачти и рейки. Докато жените от столицата на Джума шиеха платна, мъжете събираха смолисти дървета, трупаха ги на клади, палеха ги и събираха катрана, който течеше под кладите. Работеха не само през деня, а и през нощта.

Настъпи денят на отплуването. Пиратите сплитаха крака от умора и от сладкото бананово вино. „Уастрел“ щеше да бъде готов да хване утринния бриз.

През цялата тъмна нощ хората на Джума, наредени в дълга редица пренасяха през кушитската джунгла до брега провизии: варели с вода, бурета с просени питки, пресни плодове, бутове пушено свинско, каци със сладки тропически картофи й други зеленчуци.

Призори, когато небето на изток изсветля, Конан се сбогува с Джума.

Мълчаливи, усмихнати, примигвайки, за да задържат напиращите сълзи, те си стиснаха ръце. Не казаха нищо, но по някакъв начин усещаха, че това е последната им среща.

„Уастрел“ вдигна платна. Духащият откъм брега бриз ги опъна. Черните бойци, жените им и голите им деца, наредени покрай брега махаха за довиждане. „Уастрел“ навлезе в дълбоки води и пое курс към Зингара.