![Алхимикът от Сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/7/alhimikt-ot-senkite-bg-download.jpg)
Алхимикът от Сенките [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-006-7
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Алхимикът от Сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Иначе казано, Кардиналът отново те вика на служба.
— Вероятно е така…
Настъпи мълчание.
После, преди Ленкур да го прогони от мислите си, Виелиста рече:
— Трябва да направиш своя избор, хлапе… И не се бави, тъй като други може да го сторят вместо теб.
От тримата сиви драки, последвали Сен Люк след пристигането му на остров Света Богородица с Люспите, двама лежаха мъртви сред калта, в която изтичаше тъмната им кръв, на края на уличка, където те решиха да нападнат въоръжената жертва, движеща се сама и видимо нехаеща за дебнещите я опасности. Колкото до третия, той трепереше пред острието на рапирата, опряно в адамовата му ябълка, и не можеше да осъзнае как онзи, когото следяха, успя да ги изненада и да ги победи. И тримата влязоха с извадени рапири в уличката, драковата им мощ разкъсваше мрачините и тишината, но изведнъж смъртта им нанесе два гибелни удара.
В нощния мрак, с две червени стъкълца на мястото на очите, Сен Люк представляваше ужасяващ силует, насочил хоризонтално в нетрепващата си ръка рапира, чието острие блестеше на лунната светлина.
— Първо ме чуй — рече той спокойно. — После размисли. И накрая може да говориш… Така че не си отваряй устата, преди да си ме изслушал, не смей да дрънкаш, преди да си наострил уши. Разбра ли. Разрешавам ти да отговориш.
— Да — прошепна дракът.
— Великолепно. Ето че настъпи моментът да станеш целият в слух. Седем черни драки. Наемници. От пет дни са в Париж, но през тези пет дни никой не ги е виждал, което може да означава само едно: от пет дни те се крият в Люспестия квартал. Искам да ги намеря и ти трябва да ми помогнеш. Впрочем не разчитам да ме заведеш при тях. Ще се задоволя с едно-две сведения. Само толкова, но не по-малко… Добре ли разбра какво те питам?
Дракът, който не смееше да мръдне заради заплашително насоченото към гърлото му острие, леко кимна с глава.
— Добре — каза Сен Люк. — Сега е моментът, в който трябва вече да си размислил…
В Лисичарника Алесандра видя изгрева на слънцето и вече наближаваше часът, когато камериерката щеше да потропа на вратата ѝ. Младата жена беше много бледа и това издаваше безпокойството ѝ. Седнала на фотьойл пред прозореца, наметнала шал на раменете си и с женското драконче Сцила на коленете, тя наблюдаваше пейзажа с празен поглед и изтръпваше при най-малкото движение, което съзираше в небесата.
Харибда все още не се беше появил.
От четири дни двете дракончета тайно излитаха от двореца и се устремяваха към Париж, за да изпълнят мисия, чието значение не разбираха, но осъзнаваха колко е важна. Връщаха се следобед, преди господарката им да бъде доведена в Лисичарника и покоите ѝ отново да бъдат обискирани.
Вчера обаче Сцила се озова сама в голямата клетка.
Авантюристката изпита сериозно безпокойство, но трябваше да се преструва, че нищо не се е случило, за да не забележи никой отсъствието на дракончето. За късмет, Сцила и Харибда бяха близначета. Като оставяше клетката отворена и позволяваше на женската да излиза и да влиза вътре свободно, беше достатъчно понякога да я нарича „Харибда“, за да помислят пазачите ѝ, че двете малки влечуги са тук, но никога не се задържат заедно в една и съща стая.
Накрая Алесандра остана сама и застанала на прозореца, цяла нощ гледаше с очакване към небето. Напразно. Пукна зората, после нахлу сутрешната светлина. Лисичарникът се оживи и Италианката трябваше да понесе бъбренето и престорената любезност на камериерката, да се държи непринудено с Лепра и дори да позволи да я отведат с карета при досадния Лафмас в ужасяващия затвор „Шатле“…
Ако можеше да предположи, че изчезването на малкото драконче няма да бъде забелязано, дали Алесандра щеше да издържи толкова дълго да се преструва?
Съмняваше се.
Сцила и Харибда бяха за нея много повече от животни любимци. Тя ги обожаваше и виждаше в тях съюзници, партньори, от чиито верни услуги се ползваше с удоволствие.
Дори с огромно удоволствие.
Ако нещо се случеше с Харибда, тя нямаше да си прости, макар да знаеше, че не разполага с друг избор, освен да използва дракончетата, за да открие къде в Париж се крият преследвачите ѝ. Впрочем това беше втората част от нейния план. Първо да се предаде на Кардинала, да се скрие в Лисичарника, да привлече драките в Париж и да ги принуди да се настанят на единственото място, където в диаметър от десет левги никой нямаше да ги забележи: остров Света Богородица с Люспите. По този начин плячката щеше да прилъже ловците си — край на първата част от плана. После да открие убежището им, преди те да намерят нейното. И накрая, след като изпълни всичко това, да осъществи третата и последна точка от тъй дълго обмисляния план…